Руническият жезъл
- Автор: Муркок Майкл
- Серия: hawkmoon — the history of the runestaff #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Руническият жезъл». Краткое содержание книги:
След тези заключителни слова Мелиадус слезе от мостика и се отправи към просторната каюткомпания. Последваха го всички капитани — нито един не посмя да се отметне.
За втори път барон Мелиадус се изправи пред тях. Мрачната каюткомпания бе осветена само от една газена лампа. Баронът заговори с нисък глас:
— Не смятам да ви губя времето с празни приказки, и затова още в началото ще ви разкрия същината на споменатото приключение. Тя е своего рода предателство… — Той се покашля развълнувано. — Предстои ни да се вдигнем на бунт срещу нашия наследствен властелин Хуон, краля-император.
Из стаята се разнесоха сподавени възклицания.
— Крал Хуон е безумец — продължи пресипнало Мелиадус. — Замисляйки този план, аз не бях подтикнат от лични амбиции, а от любов към нашата нация. Хуон е побъркан — мозъкът му, вместо да помъдрява с времето, е замъглен от двете хиляди години безоблачно управление. Последните му решения са както прибързани, така и необмислени. Ето нашата експедиция например трябваше да се отправи към Амарек и да установи дали този континент може да бъде покорен. Ала все още не сме приключили войната в Близкия изток, нито пък сме съкрушили докрай силите на Московия.
— И вие ли възнамерявате да заемете мястото на Хуон? — попита с цинична надменност един капитан от Лешоядите.
Мелиадус поклати глава.
— Нямам такова намерение. Флана Микосеваар ще бъде вашата кралица. Лешоядите и Вълците ще заемат в двора почетното място на Богомолките. Вашите два ордена ще станат най-главните…
— Но Орденът на лешоядите е наемнически — възрази един вълчи капитан.
Мелиадус сви рамене.
— Затова пък доказаха с кръв верността си към Гранбретан. За разлика от много наши ордени, заслужаващи да бъдат разпуснати. Тъмната империя се нуждае от свежа кръв.
— Значи Флана ще бъде наша кралица-императрица? — проговори замислено друг. — А вие, бароне?
— Аз ще съм регент и консорт. Ще се оженя за Флана и ще й помагам в управлението.
— С други думи, ще бъдете пълноправен крал-император във всичко освен в името — подхвърли някой отзад.
— Вярно е, че ще съсредоточа в себе си цялото управление, но Флана е, която ще олицетворява наследството на кралската кръв. Аз ще съм само Върховен военачалник, а държавните дела ще оставя на нея — защото, както знаете, господа, войната е моят живот и единственото, което ме интересува, е крайната победа.
Последното предизвика всеобщи възгласи на задоволство.
Мелиадус продължи:
— И така, вместо утре при отлив да отплаваме към Амарек, ние ще заобиколим брега, без да бързаме, а след това ще се върнем в устието на Тайм, ще поемем нагоре по течението и ще навлезем право в сърцето на града, преди някой да се е досетил за намеренията ни.
— Но Хуон го охраняват грижливо. Невъзможно е дворецът да бъде превзет с щурм. А и в града постоянно квартируват верни на краля легиони.
— Ние също разполагаме със съюзници. Много от легионите ще подкрепят нас, а не тях. На наша страна е Тарагорм, а той е наследствен главнокомандващ на няколко хиляди войници след смъртта на братовчед си. Орденът на язовците е малоброен, но е в добри отношения с много от останалите войскови части, а и главните сили на противника сега се намират на континента. Моментът е изключително подходящ. На наша страна е и барон Калан — той ще ни подпомогне с нови оръжия и членовете на Ордена на Змията ще ни покажат как да ги използваме. Ако постигнем бърза победа или поне съумеем да наклоним везните в наша полза, нищо чудно и други да се присъединят към нас, защото малцина ще са онези, които ще останат верни на Хуон, след като на трона се възкачи Флана.
— От малък са ме учили на вярност към краля… — почна объркано един от вълчите воини.
— Трябва да си верен преди всичко на духа на Арал Вилсън — защото той олицетворява Гранбретан. Не стои ли тази идея над всичко друго на света?
Капитанът помисли за миг, после кимна.
— Да, прав сте. Може би когато на трона се възцари нов управник от кралско потекло, страната ни ще си възвърне и предишното величие.
— Така ще е, ще видите! — обеща им Мелиадус и в очите му блеснаха свирепи пламъчета.
ШЕСТА ГЛАВА
ЗАВРЪЩАНЕ В МЕДНИЯ ЗАМЪК
В просторната гостна на Медния замък Изелда Хоукмун, дъщерята на граф Медни, не можеше да сдържи сълзите си.
Но това бяха сълзи на радост, защото тя все още не можеше да повярва, че човекът, който се бе изправил пред нея, е нейният любим съпруг. Страхуваше се да го докосне с ръка, за да не се окаже призрачно видение. Хоукмун се засмя, пристъпи напред, сложи ръце на раменете й и нежно попи сълзите й с устни. И Изелда също избухна в смях, а лицето й се озари от радост.