Руническият жезъл
- Автор: Муркок Майкл
- Серия: hawkmoon — the history of the runestaff #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Руническият жезъл». Краткое содержание книги:
А след това Мелиадус си тръгна, едва скривайки тържествуващия си поглед.
ПЕТА ГЛАВА
ФЛОТЪТ КРАЙ ДУВЪР
Под стърчащите в небето кули на пристанищния град, във виолетовия залив, заобиколен от три страни с вълноломи от червеникави камъни, стоеше на котва малък флот. Върху широките покриви на сградите бяха накацали стотици орнитоптери с прибрани криле, всеки един изработен така, че да наподобява някоя митична птица или чудовище, а долу но улиците се тълпяха пилоти с маски на гарвани или бухали, смесвайки се с моряци от Ордена на Рибата и Морската змия, легионери и кавалеристи — с маски като свински зурли, черепи, кози муцуни или биволи — и всички се готвеха да пресекат Канала, но не с помощта на кораби, а по прочутия Сребърен мост, който се виждаше в другия край на града. Блестящата му крехка конструкция, по която в двете посоки безспирно пълзяха кервани, се извиваше над морската шир и се губеше в далечината.
Палубите на закотвените в залива галеони също гъмжаха от войници с шлемове на лешояди и вълци, въоръжени до зъби със саби, копия, лъкове, колчани и огнестрели, а на най-високата мачта на флагмана се вееха знамената на Гранд констебъла на Ордена на вълка и Гранд констебъла на Ордена на лешоядите, който навремето бе известен само като Легиона на лешоядите, ала заради подвизите по време на европейската кампания си бе извоювал статуса на орден, за какъвто го бе провъзгласил лично крал Хуон малко след смъртта на кръвожадния му главнокомандващ — Асровак Микосеваар.
Самите галеони имаха доста необичаен вид — вместо мачти и платна върху корпусите им бяха монтирани огромни колела. При построяването им бяха използвани както дърво, така и метал — дървото бе покрито с резба, а желязото — гравирано в бароков стил. Отстрани бяха закачени огромни плакати, върху които бяха изрисувани различни героични мигове от победоносните морски сражения на Тъмната империя. На носовете на корабите се издигаха позлатени фигури на различни страховити древни божества, които се почитаха в Гранбретан — Джони, Джорг, Пфол и Рунго, управлявали страната преди Трагичното хилядолетие, Чършил, Пискливият бог, Бърин Одас, Сияещият бог; Джеъм Балад, Сумтящият бог; Джи’айм Слас, Плачещият бог и Арал Вилсън, Ревящият бог и същевременно Върховно божество, баща на Сквесе и Блансакредид, боговете на Съдбата и Хаоса.
Тъкмо на последния, Арал Вилсън, бе кръстен и флагманът, на чийто мостик бе застанал, разкрачил широко нозе, барон Мелиадус, а до него стоеше графиня Флана Микосеваар. На палубата под мостика вече започваха да се събират капитаните на другите галеони, повикани за среща лично от Мелиадус.
Не след дълго се възцари мълчание и маскираните войни вдигнаха глави в очакване. Мелиадус се покашля, за да привлече вниманието им.
— Не се съмнявам, господа, че всички вие се питате за посоката, в която ще поемем, а също и за странната конструкция на корабите, с които ни предстои да плаваме. Ала този път не става дума за вълшебство — корабите са съоръжени с двигатели, подобни на тези, които се използват при орнитоптерите, но невъобразимо по-мощни — изобретени са от гениалния гранбретански учен барон Калан фон Витал. Тези кораби са в състояние да преодоляват със светкавична скорост огромните морски простори и не зависят от прищевките на природните стихии. Корабът, на който се намираме в момента, „Арал Вилсън“, е наречен на името на древното гранбретанско божество, благодарение на което народът ни днес се радва на такова величие. Двата съседни кораба се наричат съответно „Сквесе“ и „Блансакредид“, древни думи, означаващи Съдба и Хаос. Но това също така са и синовете на Арал Вилсън, олицетворяващи миналата и настояща, мрачна и кървава слава на нашата страна. Едно наследство, с което, надявам се, всеки един от нас но право се гордее. — Мелиадус спря, за да си поеме дъх. — Ще посмее ли някой от вас, господа, да каже, че това наследство е изгубено?
— Не! Не! Не! В името на Арал Вилсън, не и пак не! — разнесоха се възторжени ревове.
— Готови ли сте в такъв случай да помогнете на своята страна, за да си възвърне тази грозна мощ и епохално величие?
— Да! Да! Да!
— Ще ме последвате ли в едно безумно приключение, като онези, които са преживели Арал Вилсън и неговите перове?
— Да! Кажи ни какво трябва да направим! Кажи!
— Няма ли да се уплашите? Готови ли сте да стигнете с мен до края?
— Да! — крещеше пресипнало множеството.
— Елате с мен в каюткомпанията и там ще ви запозная с моя план. Но предупреждавам ви, влезете ли веднъж вътре, ще трябва да ме следвате до края. Рече ли някой да се отметне, няма да напусне каюткомпанията жив.