Руническият жезъл
- Автор: Муркок Майкл
- Серия: hawkmoon — the history of the runestaff #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Руническият жезъл». Краткое содержание книги:
Калан закима.
— Разбира се. Вече разполагаме с новите двигатели за кораби, които открих…
— Като на кораба, с който отплава Трот?
— Да. Моите двигатели придават на корабите скорост, каквато никой досега не познава. Монтирах такъв двигател единствено на кораба на Трот. Той всеки момент би трябвало да се завърне.
— А къде е?
— Не зная със сигурност. Посветени са само той и крал Хуон. Но трябва да е пътувал доста надалеч — най-малко на няколко хиляди мили. Може би до Азиа-комуниста.
— Напълно възможно — съгласи се Мелиадус. — Но сега не е време за Трот. Трябва да обсъдим нашия план. Тарагорм също работи върху едно устройство, което може би ще ни помогне да се доберем до Медния замък.
— По-добре ще е Тарагорм да съсредоточи усилията си в тази насока, където познанията му надвишават значително моите, а аз ще търся начин да задействам отново Черната перла.
— По-добре, наистина — съгласи се Мелиадус. — Все пак ще трябва да се посъветвам и с него. Тръгвам, но скоро ще се върна.
При тези думи Мелиадус повика робините с носилката, настани се вътре, помаха на Калан и даде знак да го отнесат в Двореца на времето.
ТРЕТА ГЛАВА
ТАРАГОРМ В ДВОРЕЦА НА ВРЕМЕТО
По коридорите и из залите на причудливия дворец на Тарагорм с форма на гигантски часовник се чуваше металическо тракане и бръмчене. Безброй махала пореха с могъщо свистене въздуха. Тарагорм, скрил лицето си с маска, наподобяваща циферблат, хвана барона за ръка и го поведе към централната зала, в която бавно се поклащаше огромно махало, завършващо с тежка петдесет тона топка от платина, сияеща като ослепително слънце.
— Е, зетко — поде нетърпеливо баронът, — получих от теб съобщение, че си имал да ми съобщиш нещо радостно, но трябвало да дойда при теб, за да го чуя.
— Вярно. Реших, че ще е най-добре, ако ти го съобщя на четири очи. Ела. — Тарагорм поведе барона по един къс коридор и го въведе в малка стая, където имаше само един стар часовник. Ученият затвори вратата и в стаята се възцари относителна тишина.
— Това, което виждаш, е може би най-старият часовник на този свят. Наричали са го Прадядото и е бил конструиран от някакъв инженер на име Томас Томпион.
— Не съм чувал това име.
— Бил е прочут майстор-занаятчия. Живял е в навечерието на Трагичното хилядолетие.
— Виж ти! И какво общо има всичко това с твоето съобщение?
— Нищо, разбира се. — Тарагорм плесна с ръце и вратата се отвори. На прага застана стройна, дребна човешка фигура с лице, прикрито от проста кожена маска. Влезлият се поклони екстравагантно на Мелиадус.
— Този пък кой е?
— Това, скъпи братко, е Елвереза Тозер. Името говори ли ти нещо?
— Разбира се! Човекът, който открадна пръстените на Миган, а после изчезна!
— Правилно. Бихте ли разказали на барона, маестро Тозер, къде сте били…
Тозер се поклони отново, приседна край масата и разпери ръце.
— Как къде, милорд! Разбира се, в Медния замък!
Мелиадус скочи, сграбчи Тозер за яката и изръмжа:
— Къде си бил?
— В М-медния замък, ваша чест…
Мелиадус разтърси драматурга и го вдигна във въздуха.
— Как?
— Попаднах там съвсем случайно — бях заловен от дук Хоукмун… той ме хвърли в тъмницата… но преди това ми отне пръстена. Накрая успях да си го взема… избягах… и ето ме тук.
— Освен това получихме от него допълнителна информация, и то много интересна — намеси се Тарагорм. — Разказвайте, Тозер.
— Машината, която ги пази — с чиято помощ пребивават в съседното измерение, — се намира дълбоко в подземията на замъка. Охраняват я зорко денем и нощем. Тя също е кристална и са я получили в някакъв град на име Сориандум. Именно с нейна помощ са се озовали там. Истина ви казвам, милорд…
Тарагорм се засмя.
— Истина е, Мелиадус. Разпитвал съм го поне дузина пъти. Трябва да призная, че бяха чувал нещичко за тази кристална машина, но се съмнявах да съществува в действителност. Ала след всичко, което научих от Тозер, смятам да напредна доста бързо в изследванията си.
— Ще можеш ли да ни отведеш в Медния замък?
— О, нещо повече! Надявам се скоро да успея да върна Медния замък при нас.
Мелиадус го погледна за миг, после избухна в гръмогласен смях, който заглуши дори тракането на часовниците.