Престъплението в къщата на Грюн
- Автор: Сенекал Жакмар —
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Венова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Престъплението в къщата на Грюн». Краткое содержание книги:
— Като се тласне стълбата. Противодействието на тежестта върши цялата работа — обясни Лоазо.
И наистина, той едва я докосна, и тежката стълба се изтегли цялата, а капакът се затвори от само себе си.
4
Когато полицаите се спуснаха до партера, Дюлак спря своя подчинен, който се канеше да излезе към площада Бениямин-Цикс. „Трябва да се видя с Грюн във връзка със списъка“ — припомни му той.
През вратата вдясно се озоваха отново в магазина. Като ги видя, Флоранс им се усмихна. Следван от Холц, Дюлак почука на съединителната врата.
— Влезте! — изрева гласът на Вотан. — Пак вие! — изненада се той полу на шега, полусърдито, като видя Дюлак.
Последният обясни целта на появата си.
— Накратко — отвърна Вотан Грюн, — искате от мен галерия от портрети? Добре. Да започнем.
Той пое списъка, който му подаваше полицаят.
— Жена ми, дъщеря ми и аз! Надявам се, че коментари не са нужни. Господин Вецел. Бащата на Флоранс. Симпатичен петдесетгодишен мъж, собственик на художествената галерия Вецел на улица Мезанж. В нея съм изложил един много красив иналой от XVI век; донесох го от странствуванията си в Европа, а Вецел се нае да го продаде. В замяна той ми повери някои стари предмети, които аз пък да продам. Вдовец. Флоранс е единствената му дъщеря. Случи се, че точно когато Диана отказа мястото на продавачка, Флоранс Вецел търсеше работа. Вместо да ангажирам непозната — пази боже, в магазина си имам ценни предмети, — аз бях щастлив, че мога да се доверя на дъщерята на моя стар приятел.
— Но — попита Дюлак — нали Вецелови живеят на улица Мезанж?
Без да желае да се обяснява докрай, инспекторът мислеше за факта, че Вецел беше сред тези, които заобикаляха госпожа Дикбаух в нощта на престъплението.
— Вецелови живеят на улица Пон Сен Мартен — каза Грюн, — точно срещу протестантския храм.
— Като стана дума за протестантския храм: установих, че във вашия списък имената на пастор Мишлоа и жена му са задраскани — възкликна Дюлак, който не искаше да изпусне представилия му се случай.
Изведнъж Вотан Грюн се смути, което беше съвсем необичайно за него.
— О, нищо сериозно. Малко разногласие по въпроса за функционирането на нашия кръжок. Аз не го взех трагично, но бедният пастор предпочете да се оттегли от играта.
— За какво беше това разногласие?
— Нищо сериозно, казах ви. Мишлон и някои други се безпокояха от разрастващото се влияние на фамилията Грюн. Кръжокът беше основан преди десет години по моя идея. Какво по-естествено от това къщата ми и аз самият да сме негов център? Някои се възпротивиха и предложиха сбирките да стават ту в един, ту в друг. Как да приема подобно нещо?
Тъй като Дюлак не отговори нищо, той продължи:
— Проявих великодушие, бунтарите млъкнаха и се завърнаха с изключение на пастора, който се заинати. Нищо сериозно, както ви казах. Докачено честолюбие, нищо повече.
— Така да бъде. Да видим по-нататък. Какво е положението с отец Доминик Допелебен?
— Преподава теология в университета. Много учен и много приятен мъж. Той бе от тези, които отказаха да следват пастора и приятелите му.
— Вилфрид-Хамлет Бьорсен?
— Блестящ и много перспективен младеж. Баща му е представителят на Дания в Европейския съвет.
— Възраст?
— Малко над петдесетте.
— Не, синът.
— А! Двадесет и три. Високо образован, естет, с много сигурен вкус. Той обожава това, което правя. Всъщност, обожава и мен самия.
— Виждам, че в четвъртък вечер той ви е придружил в механата.
— Да, той обожава да ме слуша, когато говоря.
— Що се отнася до госпожа дьо Пощаузенд, аз я познавам…
— Стара досадница. Искаше да й изработя подвързия за стиховете! Представяте ли си! Кой държи фалшиви бижута в кадифена кутийка? Стиховете й!
— Стихотворенията й не ви ли се струват…
— О, вижте, нейните александрини са дванайсеторно досадни — каза книговезецът и избухна в гръмогласния си смях.
— Да минем по-нататък — рече Дюлак с усмивка. — Жан-Мари Шварц?
— Невзрачен младеж… беден като църковна мишка. Живее в Ингвилер, на тридесет километра на север. Двадесетгодишен. Красиви очи.
— С какво се занимава?
— Рисува.
— Но да — възкликна Дюлак, като се удари по челото, — портретът на Диана в стаята на сина ви?
— Наистина е негово дело. Те с Диана бяха добри приятели.
— Да прескочим Грюо, и тях ги познавам. Остава двойката Андрос, чието име ми подсказва нещо…
— Те не са двойка, а баща и дъщеря. Гръцки емигранти. Жермен Андрос е директор на Комеди дю Рен, нашия пръв областен театър.
— А дъщеря му?