„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))

Действително управляващите кръгове на Англия и Франция не предприеха никакви сериозни действия, за да помогнат на полския си съюзник в борбата против хитлеристката агресия. Когато немскофашистката армия, като нападна Полша, сееше смърт и разрушения, английските и френските войски спокойно стояха на „линията Мажино“.

В управляващите кръгове на Англия и Франция господствуваше илюзията, „като че ли въпреки състоянието на война до сериозни боеве няма да се дойде“70.

В английския и френския печат ежедневно се публикуваха стереотипни сводки: „от фронта нищо ново (на фронта е без промяна)“. В течение на септември 1939 г. на френско-германския фронт не беще даден почти нито един изстрел.

На командира на един от френските артилерийски полкове беше заповядано да заеме позиции в района на Белфор. Този командир на полк, имайки опита от Първата световна война, започнал предварително престрелка по вероятните цели. За тези негови подготвителни мероприятия щял да бъде предаден на военнополевия съд. Командирът на корпуса с ужас му казал: „Разбирате ли какво сте направили? Вие едва ли не започнахте войната.“

До 10 май 1940 г. на Западния фронт освен слаб артилерийски обстрел на някои участъци и няколко въздушни боеве не се водиха никакви военни действия. Бойните действия на авиацията не излизаха от рамките на разузнавателните полети.

Вицемаршалът от английската авиация, Дж. Кингстон-Маклори, за това пише, „че в продължение на целия период на странната война в Европа на най-добрата ударна авиогрупа не се разрешавало да извършва налети над Германия, тя се занимаваше с разхвърлянето на позиви“…71 В същото време управляващите кръгове на Англия не само не пречеха, а напротив, даваха широк простор за действие на военните ръководители по оказване помощ на Финландия във войната срещу Съветския съюз.

В хитлеристите не без основание се създаваше впечатление, че френското и английското държавно и военно ръководство не се отнасят сериозно към войната. Не ставаше и дума за настъпление на Североизточния фронт срещу Германия от англо-френските съюзници.

Може би Англия и Франция не бяха в състояние да осъществят своите гаранции към Полша? Не, фактите говорят за друго. Според изявлението на бившия френски министър на външните работи, Жорж Боне, на заседанието на комитета за национална отбрана на 23 август 1939 г. върховният главнокомандуващ, генерал Гамлен, главнокомандуващият морските сили, адмирал Дарлан, и министърът на авиацията, Ги ла Шамбр, заявиха, че въоръжените сили на Франция се намират в такова състояние, което й позволява да изпълни своите задължения към Полша.

Бившият началник щаб на въоръжените сили на фашистка Германия, Кайтел, на нюрнбергския процес призна, че ако англо-френските войски бяха преминали в настъпление, щяха да срещнат „само слаба съпротива“72. Както е известно, хитлеристите хвърлиха основната маса от своите сили срещу Полша.

Освен това, когато се започна войната срещу Полша, така нареченият „Западен вал“ („линията Зигфрид“) „още далеч не беше готов и работата по неговото създаване се намираше в самия разгар“73. Към строежа на укрепления по западните граници на Германия хитлеристите пристъпиха от 1938 г. Тези укрепления се състояха от система бетонирани отбранителни съоръжения, убежища за укриване на войски и каземати за боеприпаси. На танкоопасните направления се създаваха надълби. Пред всички отбранителни съоръжения се поставяха голям брой телени мрежи и минни полета. От тиловата граница на „Западния вал“ започваше зоната на противовъздушната отбрана.