„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Полските войски започнаха да се оттеглят на рубежа на р. Нарев, Висла и Сан. В междуречието на Висла и Бзура до 8 септември нямаше големи боеве, тъй като немските подвижни съединения извършваха обход от фланговете.
Полското върховно командуване прояви пълна обърканост. Само след 8 дена от началото на военните действия армията „Познан“ (четири пехотни дивизии и две кавалерийски бригади) нанесоха от района на Кутно, през р. Бзура при гр. Пионтека, кратък контраудар по 30 пехотна дивизия, която охраняваше левия фланг на 8-а армия (с командуващ Бласковиц), която се придвижваше през Лодз. В резултат на този контраудар войските, които действуваха на левия фланг на немската група армии „Юг“, понесоха тежки загуби. Но този удар закъсня и беше предприет с малко сили, което не позволи постигането на решителни резултати. Немскофашисткото командуване успя да обърне два корпуса от 8-а армия с фронт на север за отбиване на този удар. Освен това значителни сили от левия фланг на 10-а армия, която настъпваше към Варшава, бяха обърнати с фронт срещу р. Бзура. Частите на 4-а немска армия, които настъпваха на югоизток по Висла, се обърнаха на юг и затвориха фронта на обкръжението на полската армия „Познан“ от север.
Войските на десния фланг на групата армии „Юг“ продължаваха безспирно да се придвижват по направление към Лвов (14-а армия с командуващ Лист), а левият фланг на групата армии „Север“ — към Брест.
Полският народ геройски се бори за своята свобода и независимост. Опитите на немскофашисткото командуване да завземе Ломж с внезапно нападение „не се удаде поради мъжествената съпротива на поляците“59. През нощта на 3 септември командирът на 2-а немска моторизирана дивизия беше принуден да доложи на главното командуване, че на неговата дивизия се наложило да отстъпи под натиска на полската кавалерия. Манщайн признава, че „набелязаното обкръжение на групировката в района на Краков не са успели да осъществят“60. На 5 септември 19-а пехотна полска дивизия (от армията „Прусия“) контраатакува 4-а танкова дивизия и я принуди за известно време да спре.
Войските от Варшавския гарнизон и трудещите се от Варшава провалиха опитите на немскофашисткото командуване от движение да завземат столицата на Полша. 1-а танкова дивизия от 10-а немска армия, която далеч изпревари пехотните съединения, на 7 септември достигна южните предградия на Варшава и се опита да се промъкне към центъра на столицата. Завърза се ожесточен бей по улиците на града. Обаче немските танкове, след като не получиха поддръжка от страна на пехотата, бяха принудени да се върнат обратно. На 9 септември 1-а танкова дивизия възобнови настъплението, но отново без успех. Застрашени с пълно унищожение в затегнати улични боеве, немските танкисти бяха принудени с бой да се изтеглят от града. Към 10 септември 1-а немска танкова дивизия беше отхвърлена от Варшава и зае за отбрана на юг от града. Тогава Хитлер поиска от главното командуване на сухопътните войски безпощадно обстрелване на полската столица.
На 25 септември германската артилерия откри огън за разрушение по външните фортове, опорните пунктове и най-важните бази на снабдяването на Варшава, а на 26 септември вечерта започна обстрелването на самия град. На 27 септември Варшава бе подложена на бомбардировка от немскофашистката авиация.
Обаче патриотите на Варшава отказаха да капитулират, даже и при пълно обкръжение и ожесточените налети на хитлеристката авиация. Варшава се държеше до 28 септември, въпреки че още на 10 септември 1-а и 4-а немска танкова дивизия бяха усилени с 13-а и 29-а моторизирана и 19-а пехотна дивизия. Моряците от Гдиня до 2 октомври успешно отбиваха всички атаки на хитлеристките въоръжени сили от море и от суша61. Войниците от редица гарнизони и опорни пунктове оказаха упорита съпротива при пълно обкръжение. Например крепостта Модлин капитулира чак на 30 септември. През нощта на 14 септември от Модлин излязоха от обкръжение 10-а, 28-а и 30-а пехотна полска дивизия от състава на армията „Лодз“. От района на Модлин и Варшава успяха да излязат от обкръжение също така части от 14-а и 25-а полска пехотна дивизия и кавалерийските бригади „Велика Полша“ и „Подо-лия“ от състава на армията „Познан“, които се намираха в обкръжение в района на р. Бзура.
На 12 септември в района на Калушин немска СС дивизия беше контраатакувана от 1-а полска дивизия и понесе големи загуби.
59
Heinz Guderian. Erinnerungen eines Soldaten, Heidelberg, 1951, s. 68.
60
Erich Manstein. Verlorene Siege, s. 40.
61
Военноморският флот на Полша се състоеше всичко от четири ескадрени миноносеца, два миноносеца и пет подводници и бе блокиран от немскофашистката ескадра в пристанището Гдиня.