„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Съветското правителство реши да вземе под своя защита украинците и белорусите и даде заповед на съветската армия да навлезе в Западна Белорусия и Западна Украйна.
На 17 септември 1939 г. съветските войски навлязоха с освободителна мисия на територията на Западна Украйна и Западна Белорусия и с това спряха придвижването на немскофашистките войски на Изток.
Трябва да се има предвид, че още на 8 декември 1919 г. Върховният съвет на съюзните държави, който заседаваше във Версайл (Франция), одобри линията на съветско-полската граница по етнографски признак. В съответствие с това английският министър на външните работи, Кързон, на 12 юли 1920 г. се обърна към съветското правителство с нота, в която набелязваше източните граници с Полша, включващи само етнографски полските области („линия Кързон“). Но управляващите буржоазнопомешчически кръгове на Полша присъединиха западните области на Украйна и Белорусия. Според съветско-полския мирен договор, подписан в Рига на 18 март 1921 г., Западна Украйна и Западна Белорусия останаха в Полша.
Следователно освободителният поход на съветските войски позволи да се осъществят мечтите на западните украинци и западните белоруси да се присъединят към своите кръвни братя.
Със своевременните мерки на съветското правителство беше спряно безпрепятственото придвижване на немскофашистките войски към жизнено важните центрове на СССР, което изигра изключителна роля за съветския народ в неговата следваща борба с хитлеристка Германия. Това имаше също така голямо значение и за освобождението на полския народ от хитлеристкото робство, в което полският народ попадна по вина на управляващата буржоазнопомешчическа класа.
Съветската армия донесе освобождението на много изстрадалия полски народ от немскофашистката окупация. През лятото на 1944 г. съветските войски навлязоха на територията на Полша с цел да освободят полския народ от игото на завоевателите и да възстановят независима, силна и демократична Полша.
Ръка за ръка със съветските войски се сражаваха всички истински полски патриоти.
Съветското правителство предприемаше по-нататъшни мерки за осигуряване безопасността на Съветския съюз.
На 28 септември 1939 г. между СССР и Естония беше подписан пакт за взаимопомощ. През октомври 1939 г. пакт за взаимопомощ беше подписан с Латвия и Литва. Тези договори затвориха „прибалтийската врата“ на хитлеристката агресия срещу Съветския съюз.
По мирния договор с Финландия от 12 март 1940 г. съветско-финландската граница беше отдалечена от Ленинград на повече от 150 км. Това укрепяваше безопасността на Ленинград.
През юни 1940 г. народите на прибалтийските страни смъкнаха от себе си буржоазнопомешчическия режим, провъзгласиха съветска власт и се обърнаха с молба към Съветския съюз да ги приеме в братското семейство на съветските народи.
На 28 юни управляващите буржоазнопомешчически кръгове на Румъния бяха принудени да върнат на Съветския съюз Бесарабия и Северна Буковина, анексирани от тях през 1918 г.
По такъв начин през лятото на 1940 г. съветските войски заеха стратегически позиции от Балтийско до Черно море, далеч придвижени на запад от Ленинград, Москва и Киев. Създадената бариера, която спираше придвижването на фашистката агресия на Изток, позволи да се спечели пространство от 200–300 км.
Без съмнение „положението на немските войски щеше да е много пъти по-изгодно, ако на съветските войски се наложеше да приемат удара на немските войски не в района на Кишинев, Лвов, Брест, Бялисток, Каунас и Виборг, а в района на Одеса, Каменец Подолски, Минск и предградията на Ленинград“64.
Мероприятията на съветското правителство не само укрепиха отбранителната способност на Съветския съюз, но и изиграха решаващо значение в предотвратяване заплахата от германско нахлуване в Англия през лятото на 1940 г. Без създадените от Съветския съюз прегради против агресията немците биха получили „възможност да освободят от Изтока около 50 дивизии за стоварване на английските острови“65. Следователно мероприятията на съветското правителство съответствуваха на жизнените интереси на английския народ. Последвалата героична борба на съветския народ против хитлеристката агресия спаси Англия от неизбежното нахлуване на немскофашистките завоеватели.
Чърчил беше принуден да признае, че „именно Съветският съюз, като разгърна своята борба против Хитлер, отстрани опасността от безусловното застрашаване на Великобритания от страна на Германия“66.
64
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. I, стр. 11, М., 1957, личное послание И. Сталина У. Черчиллю от 18 июля 1941 г.
65
Фальсификаторы истории (Историческая справка), М., 1952, стр. 66.
66
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. I, стр. 192.