„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))

Като възложи на Фалкенхорст подготовката за завладяването на Норвегия, Хитлер му каза: „Известно ми е намерението на англичаните да стоварят войски в Норвегия, но аз искам да ги изпреваря.“97

Действително управляващите кръгове на Англия и Франция през януари 1940 г. разработиха плана за завладяването на пристанищата и пътищата по западното крайбрежие на Нор-вегия. На 28 януари на заседанието на висшия военен съвет в Лондон беше прието решение да се минират норвежките крайбрежни води и да се направи десант в Норвегия, за да може след това да се завладеят шведските рудници, от които се доставяше желязна руда на Германия. Генералните щабове на Англия и Франция под предлог за оказване на военна помощ на Финландия във войната срещу Съветския съюз искаха да започнат интервенция в Скандинавския полуостров. Норвегия се разглеждаше в англо-френските планове като стратегически плацдарм в Северна Европа, от който можеше да се застрашава Съветският съюз.

По същото време англо-френските съюзници смятаха със заграбването на Норвегия да затворят германския военен флот в Балтийско море. Главнокомандуващият германския военен флот, Редер, в специален меморандум от 20 октомври 1939 г. писа, че в случай на окупация на Норвегия от англичаните контролът за подстъпите към Балтийско море би се оказал в английски ръце. Като затвореха германския военноморски флот в Балтийско море, Англия и Франция биха го принудили да действува в границите на Балтийско море, т.е. против Съветския съюз.

Англо-френският военен комитет на 31 януари 1940 г. прие окончателно решение за провеждане на скандинавската операция. Началникът на британския генерален щаб, Айронсайд, на 19 февруари 1940 г. заяви на Гамлен, че в Норвегия се предвижда да се изпратят 6–7 английски дивизии и че той разчита да получи като допълнение към английските дивизии 15000 френски войника. В първите дни на март англофрен-ските войски бяха готови за изпращане.

Немскофашисткото командуване в същото това време завършваше последните приготовления за заграбването на Норвегия. Необходим беше също подходящ предлог. И той бе намерен. На 16 февруари 1940 г. в Есинския фиорд английският ескадрен миноносец „Косек“ плени немския транспортен кораб „Алтмарк“, съпровождан от норвежки ескадрен миноносесец, на който се намираха 299 англичани, взети от потопените от немския кораб „Адмирал граф Шпее“ английски кораби. Това даде повод на хитлеристите да обявят, че Норвегия не е в състояние да осигури своя неутралитет.

По такъв начин противниците си знаеха един на друг стратегическите замисли. Още повече, както се вижда от немските източници, на хитлеристите се удаде да получат оперативна внезапност.

На 5 април 1940 г. френският военен аташе в Лондон, генерал Лелонг, съобщи на Гамлен, че планът на „скандинавската операция“ започна да се изпълнява. На 8 април към 8 часа сутринта минирането на норвежките крайбрежни води беше завършено. Правителството на Норвегия узна за това едва в 5.30 часа сутринта. В същия този ден английски кораби с войски излязоха в Северно море, държейки курс към бреговете на Норвегия. В същото време германска военноморска ескадра се насочи към бреговете на Норвегия.