Аленото цвете и бялото

Но Уилям Ракъм един ден ще оглави парфюмериите „Ракъм“. Шеф на парфюмерийна верига! Ако искате да се издигнете в света, не можете да си позволите да се мотаете в компанията на проститутки. Трябва да намерите сили в себе си и да проявите изключителен интерес към въпроса защо Уилям Ракъм се нуждае така отчаяно от нова шапка. Ще се опитам да ви бъда от полза, доколкото мога.

Той държи старата си шапка в ръка, защото предпочита да ходи гологлав в един свят, в който всички мъже носят шапки — дотолкова се срамува от старомодно високата шапка с оръфана периферия. Разбира се, независимо от това дали тя е на тавата или в ръката му, хората ще го зяпат съжалително, точно както го гледаха вътре в омнибуса… наистина ли си мислят, че той не забелязва подигравателните им усмивчици? О, Господи! Как е възможно да се стигне дотук! Нещата от живота са в съзаклятие… но не, не е редно да отправя такива обвинителни обобщения… По-скоро би мото да се каже, че някои враждебни елементи на този живот са против него, и засега той не вижда начин да се пребори с този заговор.

Но накрая той със сигурност ще победи; трябва да победи, защото е убеден, че неговото лично щастие е жизнено-важно за една по-обхватна житейска схема. Не си е въобразил, че има по-голямо право на щастие от повечето хора, не, нищо подобно. По-скоро личната му съдба е нещо като… като опорна греда, от която зависят много други неща, и ако той бъде смазан от житейски нещастия, нещо по-голямо би рухнало заедно с него — а Животът не би допуснал такова нещо, нали?

Уилям Ракъм пристигна…

(Следите ли още мисълта ми?)

Уилям Ракъм пристигна в центъра, защото е убеден, че ако си купи шапка от Риджънт Стрийт, това ще сложи край на униженията му. Разбира се, той би могъл да си купи също толкова хубава шапка от универсалния магазин „Уайтли’с“ в Бейзуотър и да си спести целия този път, но идването му чак тук има скрита подбуда, или по-скоро две скрити подбуди. Първо, предпочита да не го виждат в „Уайтли’с“, след като на не една от изисканите вечери, на които го канят, той публично е окачествявал магазина като „безнадеждно вулгарен“. Между другото, и мястото, към което се е насочил, е безнадеждно вулгарно, но тук шансовете да срещне някой познат са значително по-малки. Освен това, не иска да изпуска от поглед Клара, прислужницата на жена си.

Защо ли? О, всичко е много заплетено и долнопробно. След като наскоро бе принуден да проследи внимателно сметките за домакинските разходи, Уилям Ракъм стигна до извода, че прислужниците му го крадат — и то не само по някоя друга свещ или парче бекон, а че крадат безобразно. Несъмнено са решили да се възползват от болестта на жена му и от собственото му нежелание да се занимава с дребни сметки, но много грешат, ако са си въобразили, че той нищо не забелязва. Много грешат!