Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Каролайн облизва замислено вътрешността на хартиената кесия, почти прелъстена от образа, който рисува Шугър, но изпълнена със съмнения, че това е заблуда. Но Шугър мисли не на шега, че Каролайн би била отличен модел: малкото, хубавко личице, стегнатото тяло на по-възрастната жена са далеч по-подходящи да бъдат изобразени на картина от нейната висока и кокалеста фигура. Представя си как раменете на Каролайн се издигат над деколтето на вечерна рокля, с безукорна, гладка като праскова кожа, и сравнява това розово видение с нездравата бледност на собственото си тяло, с обсипаните с лунички плоски гърди, над които изхвръкналите ключици се очертават като дръжки на цедка. Разбира се, модният силует на седемдесетте години изисква дори още по-подчертана безплътност, като на силфида, но модните тенденции са едно, а това, което една жена счита дълбоко в себе си за женствено — съвсем друго. Магазините са пълни до тавана с евтини отпечатъци на женски лица, които приличат досущ на Каролайн — тези лица са вездесъщи, гледат те от сапунените опаковки и от каменните барелефи по обществените сгради. Нима това не е доказателство, че Каролайн е близо до идеала за женска красота? Поне според Шугър истината е такава. Разбира се, чела е в списанията за прерафаелитите, но това е всичко; не би разпознала Бърн-Джоунс или Росети, дори да легнат върху нея. (Не че такава среща е статистически вероятна — двама художници на двеста хиляди проститутки).
Лицето на Каролайн изплува от хартиената кесия — на брадичката й има сметанено петънце. След като се е насладила за миг на представата да бъде муза на художник и да презре парите в името на славата да се сдобие със собствен рисуван портрет, тя решава да я отхвърли.
— Не, благодая — изфъфля тя, дъвчейки. Тонът й говори, че не е лесно да бъде мината. — Едно съм научила досега — хванеш ли се на нещо, дет’ не го разбираш, все ще си прекарана, хем без да усетиш как е станало.
Шугър хвърля на земята смачканата кесия и отръсква полите си от нападалите по тях трохи и семенца.
— Да тръгваме ли? — предлага тя, вдига ръка към лицето на Каролайн и нежно избърсва сметаната от брадичката й. По-възрастната жена трепва леко, стресната от неочакваната физическа близост извън работно време.
Минава осем часът. Балът на погребалните агенти е приключил, улиците отново са опустели. Първо фабричните работници, и тези, които се наемат на ден, сега и чиновниците — градът поглъща цели армии работещи хора и още не е заситен. Цял ден пристигат нови постъпления от всички краища на Англия, от всички краища на света. А през нощта Темза поглъща ненужното.
Каролайн се прозява — почернелият зъб се откроява сред белотата на останалите. Шугър също се прозява, но прикрива изискано уста с облечена в ръкавица ръка.
— Божичко, легна ли, ще захъркам мигновено — казва по-възрастната жена.
— И аз — съгласява се Шугър.
— Събудих се много рано. Някакъв файтон се разби на Чърч Лейн, виждах го от прозореца си, беше наблизо колкото… — тя посочва крал Джордж — ей тая статуя.
— Пострада ли някой?
— Май умряла някаква жена. Труп носеше полицаят, с рокля.
Шугър се замисля дали да направи на Кади забележка за погрешния словоред — я да си представим мрачния, мустакат полицай с подала се изпод куртката фуста! Вместо това пита:
— Познаваше ли я?
Каролайн примигва глупаво. И през ум не й е минало да си зададе този въпрос.
— Божичкооо… ами не знам! Като си помисля, че може… — тя бръчка чело в опит да се досети коя от приятелките й от занаята може да е била на улицата толкова рано сутринта. — Я да си вървя.
— Аз също трябва да се прибирам — кимва Шугър. — Иначе заведението на госпожа Кастауей ще загуби доброто си име.
Усмивката й е от тези, които хора като Каролайн не могат да разберат.
Прегръщат се леко, и както винаги в такива случаи Каролайн установява с учудване колко неловка и плаха е прегръдката на Шугър; тялото на това момиче, пословично податливо в мъжки ръце, е тромаво и вдървено в прегръдката на приятел. Тежкият пакет хартия, който се полюлява в ръката на Шугър, се удря в хълбока на Каролайн — твърд като къс дърво.
— Ела ми на гости — Каролайн освобождава Шугър от прегръдката си.
— Ще дойда — обещава Шугър, и по бледото й лице най-сетне плъзва лека руменина.
След кого да вървите ли? Не следвайте Каролайн — тя може само да ви върне там, където вече сте били. А мястото е толкова мизерно! Последвайте Шугър и няма да съжалявате.