Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Лудница или приют за бедни — това са двете възможности, които стоят пред него напоследък. Нима няма друг начин да напредне в обществото, освен… да пробутва на баща си един измамен образ на собствената си личност, да симулира ентусиазъм от нещо, което ненавижда? Как, в името… Не, по-добре да не се замисля над по-далечните последици — това е проклятието на по-развития ум. Трябва да посреща предизвикателствата на днешния ден едно по едно. Да си купи нова шапка. Да не изпуска от очи Клара. Да се прибере у дома и да се заеме с документите.
Уилям Ракъм не си въобразява, че един ден ще овладее ръководенето на семейния бизнес. Нищо подобно. Амбициите му са далеч по-скромни. Ако прояви поне някакъв интерес, баща му може да отпусне малко повече пари. Колко ли време е необходимо, за да прегледа няколко документа? Един пропилян следобед би трябвало да е достатъчен. Наистина, навремето в Кеймбридж той беше заявил в едно студентско списание, че „дори само един ден, прекаран във вършене на неща, които не хранят мисълта, е откраднат, осакатен и изхвърлен на купището на живота“. Но студентският живот не трае вечно, нещо, което се доказва и от прическата му. И без това го проточи достатъчно.
И така, замаян и примигващ на слънцето, все още малко схванат от дългото седене в омнибуса, Уилям крачи бързо по улицата. В облечената си с ръкавица ръка той стиска ненавистната шапка; на няколко ярда пред него върви ненавистната му прислужница; а точно зад него се плъзга сянката му. Можете да го сподирите толкова отблизо, колкото и тази сянка — защото той е твърдо решен да не се обръща назад.
Там, пред него, се намира мястото, в чиито мистериозни недра, сияйно озарени от стотици лампи, ще бъде сложен край на терзанията му. Купуването на нова шапка не би трябвало да му отнеме повече от час, а Клара ще направи добре, ако се постарае да приключи дори по-бързо — ако си знае интереса. Бързо вътре, за да получи това, от което се нуждае, после също толкова бързо вън — така трябва да постъпи. Към обяд трябва да се върне у дома.
Уилям Ракъм има панорамен поглед върху гигантската остъклена фасада на универсалния магазин „Билингтън & Джой“ — сега не му пречат тълпи посетители, както последния път, когато доведе тук Агнес. Десетки големи витрини, огромни в сравнение със скромното остъкляване на повечето други магазини, подчертават колко голям и колко модерен е магазинът. Зад всяка витрина се вижда артистично аранжирано изобилие от стоки — очевидно изложени, за да им се възхищава публиката (няма и най-далечен намек, че всичко това може да бъде продадено). Стоките са елегантно разположени пред умело нарисувани декори, имитиращи интериора на изискан дом. В момента Клара минава точно пред витрината, на която има изложени сервизи и прибори — дебелото стъкло я отделя от масата, наредена великолепно със сребърни прибори, фин китайски порцелан и чаши, пълни с вино. На фона гори убедително нарисувана камина, а в единия ъгъл, през пролуката на истинска завеса, две порцеланови ръце с бели маншети, над които се вижда ивица от черния ръкав, държат поднос с печено от папиемаше.
Тези аранжименти са толкова впечатляващи, дотолкова приковават вниманието, че зазяпалият се Уилям се препъва и едва не се просва по очи. От стената, съвсем ниско долу, стърчат куки, на които посетителите завързват кучетата си — Уилям се спъва тъкмо в една от тях. Добре, че Клара влиза през големите бели врати на „Билингтън & Джой“ малко преди него, както й е наредено. Сигурно би се радвала да го види проснат на земята!
Когато влиза вътре, Уилям се опитва да я открие, но Клара вече се е изгубила в тази страна на чудесата, потънала в светлини и огледала. Докъдето поглед стига, всичко е в стъкло и кристал, навсякъде висят огледала, които умножават до безкрай галактиката от полилеи. Малкото части, които не са стъклени и кристални, лъщят така, сякаш и те са от същия материал — подът грее, всеки лакиран тезгях блести, дори косите на обслужващия персонал светят, намазани с помада. Изложените стоки също имат леко заслепяващ ефект.
Нека не забравяме, че освен множеството елегантни и жизненонеобходими вещи, „Билингтън & Джой“ продават например магнитни четки за коса, които лекуват за пет минути главоболие на нервна почва, гривни от галванизиран метал, които изпращат животворни импулси към организма, както и керамични чаши с нацупеното релефно изображение на кралицата. Но дори тези вещи са придобили по някакъв начин статуса на ексцентрични музейни експонати — като че ли са изложени с цел да предизвикат всеобщо удивление. Всъщност общият ефект до такава степен напомня на изложението в Кристъл Палас (по който е моделиран интериорът на магазина), че някои клиенти, обзети от страхопочитание, не смеят да купят нищо, да не би да нарушат аранжиментите. Фактът, че никъде не се виждат никакви цени, увеличава плахостта им — не смеят да попитат от страх, че ще се окажат неплатежоспособни.