Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
— Това несъмнено беше много печален случай и аз се чувствах дълбоко засегнат от тази драма. Даже не искам да си спомням за това.
— Момичето се казваше Гуенда Милтън. Тя беше сестрата на Артър Милтън, известен с прякора Фантома — попадна право в целта полковникът.
Само при споменаване името на Фантома Майстер замръзна на мястото си.
— Той е най-опасният престъпник, който в момента издирваме. Всички опитни полицаи са по петите му, но досега не са успели да го заловят — с тревога каза полковникът.
Майстер съумя да овладее гласа си и отговори любезно.
— Не казвам нищо лошо за полицията, но намирам, че е опасно този човек да бъде на свобода.
— Да, съгласен съм с вас, но нека преминем към съществената част на това, за което ви извикахме тук. Фантома е оставил под ваше покровителство сестра си…
— Аз се отнасях добре с нея — обясни Майстер. — Нима съм виновен, че тя умря? Да не би да смятате, че аз съм я хвърлил в реката? Бъдете благоразумен, полковник Уолфорд!
— Все пак е интересно защо тя се самоуби?
— Не зная. Бог ми е свидетел, че съм невинен.
— И все пак сте направили всички приготовления за нея в една клиника — каза полковникът многозначително.
Майстер пребледня.
— Това е лъжа!
— По време на следствието за това не стана дума. За него знае само Скотланд ярд и… Артър Милтън.
Морис Майстер се усмихна.
— Какво може да знае един мъртвец?…
Настъпи пауза, а после Уолфорд каза:
— Фантома е жив, той се намира в момента в Лондон!
Майстер подскочи. Устните му побеляха и в очите му се четеше безграничен ужас.
— Не говорите сериозно, това не може да е вярно! Той не би посмял да се появи тук, където го заплашва смъртно наказание. Фантома? Бие искате да ме сплашите… Ха-ха-ха! Това е една от вашите мили шегички, полковник.
— Той е тук и аз ви повиках, за да ви предупредя. Сигурно доказателство за това е една дама, която беше безумно влюбена в него. В момента тя е в Лондон.
Изведнъж Майстер се нахвърли гневно върху полковника.
— Ако Фантома е в Лондон, защо не го арестувате? Нали е ваше задължение да ловите престъпниците и да пазите обикновените граждани! Аз не съм виновен за смъртта на сестра му, грижех се за нея като баща… Уембъри, вие поне знаете…
— Нищо не ми е известно — студено отвърна Алън.
— Всичко, което сте чували, са лъжи и измислици и аз съм напълно невинен. Той се владееше, но треперенето на ръцете му го издаваше. — Що се отнася до Фантома, бих искал да зная кой го е видял тук, в Лондон?
— Майстер, аз ви предупредих — сухо каза полковникът и добави: — От днес вашият дом ще бъде под строг надзор, никого, когото не познавате, не допускайте вътре, след като се стъмни, и вечерно време излизайте единствено придружен от полицай.
В стаята влезе Блис.
— Блис — обърна се към него полковникът. — Поверявам ви Майстер. Грижете се за него.
С това разговорът приключи и Майстер се отправи към вратата на стаята, но в бързината забрави бастунчето си. Блис го забеляза и понечи да му го подаде, когато вниманието му привлече дръжката, която се въртеше. С леко усилие той извади дълъг и остър нож.
— По всичко личи, че и сам можете да се защитавате — с усмивка забеляза той.
Майстер грабна двете части на бастунчето си и побърза да напусне стаята. Той се движеше по коридорите като насън и явно още не беше дошъл на себе си от новината, която току-що беше научил. Във всеки срещнат сега той „виждаше“ Фантома.
— Нещо неприятно ли се е случило, Морис? — попита разтревожена Мери, когато го видя така разстроен.
— Не, не… нищо! — увери я той.
Но по лицето му се изписа страх, когато покрай тях мина един човек, който държеше в ръцете си вестник, после той се опита да си припомни къде по-рано е виждал Блис и лицето на детектива му се струваше странно познато. Шофьорът също му се стори подозрителен. Колко лесно би било Фантома да седне зад кормилото на колата и по този начин да го следи!
— Но какво ви става, Морис? — чу той гласът на Мери.
— Трябва да се връщаме вкъщи — разсеяно каза той и извади от джоба си златна кутийка.
Мери отдавна беше забелязала, че след като смръкне малко от белия прах, той става съвсем друг човек. Тя се учудваше на действието на кокаина, без да си дава сметка за това, че той постепенно разрушаваше организма на Майстер.