Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
Полковникът му подаде рисунка, направена с молив.
Докторът не можеше да дойде на себе си от изумление.
— Шегувате ли се? Та аз познавам този човек!
— Какво говорите? — недоверчиво възкликна полковникът.
— Не казвам, че добре го познавам, но съм го виждал. Преди осем месеца спрях в Порт Саид на връщане от Бомбай. Живеех в един хотел и разбрах, че в туземния квартал има беден европеец, който умира от треска. Разбира се, отидох да го видя — винаги се интересувам от европейците, които живеят в домовете на туземците…
Той наистина беше на смъртно легло и аз не бях сигурен, че ще оздравее… Пациентът ми беше именно този човек.
Полковникът посочи рисунката.
— Напълно сигурен ли сте в това?
— Не можем никога да бъдем сигурни в каквото и да е…
— А той оправи ли се? — попита полковникът.
— Не зная — отговори докторът. — Той бълнуваше, когато отидох при него, и през цялото време повтаряше едно и също име: „Кора.“ Два пъти бях при него. Когато отидох трети път, хазайката ми каза, че е изчезнал. Бог знае какво се е случило с него!… Нима е бил Фантома!…
Полковникът пак погледна рисунката.
— Струва ми се, че да — каза той, размишлявайки. — Вие можете да ни направите голяма услуга, докторе — има човек, който навярно знае къде се намира Фантома. Това е жена му Кора Милтън. Бих се радвал да я разпитате… В много дела вие ни оказахте изключително ценна помощ, и то именно при разпитите.
Полковникът се обърна към Алън и каза:
— Доведете тук госпожа Милтън.
Когато Алън излезе, полковникът извади един лист:
— Това са сведения за всичките й пътувания допреди три седмици. Тя се върна тук с британски паспорт и спря в Марлон.
Докторът намести очилата си и започна задълбочено да чете документа.
— Тя е дошла от Генуа, нали? С британски паспорт! И действително е негова жена!
— О, в това няма никакво съмнение. Фантома се е оженил за нея на парахода, но те са прекарали заедно само една седмица…
— Една седмица? — попита докторът. — В такъв случай тя може би още е влюбена в него. Ако в Порт Саид съм видял действително Фантома, то аз зная много за жена му… В бълнуването си той говореше постоянно за нея и може би ще успея да си спомня всичко!
Докторът потъна в размисъл и изведнъж с ликуващ поглед извика:
— Спомних си главното: орхидеи!…
Кора припада
Вратата се отвори и в стаята влезе Кора Милтън. Тя беше облечена елегантно и с вкус. Спря се на прага и огледа внимателно всеки от присъстващите.
Полковникът стана от стола си и учтиво я поздрави.
— Добро утро, госпожо Милтън. Помолих ви да дойдете тук, за да може приятелят ми да поговори с вас.
Кора даже не погледна доктора, цялото й внимание беше съсредоточено върху полковника.
— Много се радвам! — отговори тя. В гласа й се усещаше ирония. — Може би ще ми кажете какво ново и интересно има в театрите!
— Най-интересният театър в Лондон е Скотланд ярд — прекъсна я докторът. — Тези дни представяме доста интригуваща мелодрама и на вас е възложена главната роля.
За пръв път откакто беше влязла, Кора погледна доктора.
— Остроумно казано — забеляза тя. — А какво ще играем?
— Ще си играем на въпроси и отговори, като въпросите ще задавам аз. Вие, струва ми се, сте отскоро в Лондон и досега сте били в чужбина, нали? Кажете ни, ако обичате, къде се разделихте с мъжа си?
Усмивката изчезна от красивото й лице.
— Кажете ми, Уембъри, кой е този човек? — попита тя Алън.
— Доктор Ломънд, съдебен лекар на област Дептфорд — отговори Алън.
Изглежда, отговорът я успокои, защото когато отговори, в думите й звучеше предишната ирония:
— Защо ме питате? Вероятно знаете, че от години не съм виждала мъжа си и че никога вече няма да го видя… Мислех, че всички са прочели вече във вестниците, че бедният Артър се удави в пристанището на Сидни.
Докторът се усмихна и показа разкошните светли дрехи на младата жена.
— Нима? — отбеляза той. — Да, да, аз веднага забелязах, че сте в дълбок траур…
Кора видя, че тази хитрост не сполучи, и за момент самообладанието й я напусна.
Срещу нея докторът продължаваше да се усмихва:
— Нека се върнем отново към това печално събитие. Доколкото ми е известно, мъжът ви набързо е напуснал Англия преди три или четири години. Всъщност, кога го видяхте за последен път?
Кора Милтън предпочете да не отговаря на този въпрос, защото усети, че събеседникът й не може да бъде подведен лесно, и сведе погледа си.