Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Сония се изкачи до креслото си, което се намираше до мястото на Върховния повелител Болкан и се загледа към вратата в другия край, през която започнаха да влизат магьосниците. Две малки групи се събраха от двете страни на площадката пред Висшите магове. В едната бяха магьосниците, подали молбата, а в другата — техните опоненти. Останалите магове насядаха в креслата си.
Щом всички се настаниха, Оусън даде начало на Изслушването.
— Призовавам лорд Пендъл — водач на просителите — да изложи същността на молбата.
Привлекателен млад мъж, чийто баща притежаваше голяма фабрика за обработка на метали, пристъпи напред.
— Когато преди двайсет години на мъжете и жените от нисшите съсловия в Имардин бе позволено да влизат в Гилдията, бяха утвърдени много мъдри и практични правила — започна Пендъл, четейки от лист хартия, който стискаше в ръка. — Но тази неочаквана и необходима промяна в законите на Гилдията включваше и някои точки, които с времето се оказаха излишни.
Гласът на младия мъж звучеше силно и ясно, и Сония кимна одобрително. Просителите си бяха избрали добър говорител.
— Едно от тези правила гласи, че учениците и магьосниците не трябва да общуват с престъпници и хора с лоша репутация — продължи Пендъл. — Въпреки случаите, в които ученици бяха заслужено прогонени от Гилдията заради връзки със съмнителни личности или клики от града, много по-често се е случвало прилагането на тези правила да води до несправедливи присъди. Случаите от последните години доказаха, че общото разбиране на термина „лоша репутация“ включва всички с нисш произход. Това несправедливо разделяше бащи и майки от децата им, което причини ненужни мъка и възмущение — Пендъл замълча и огледа залата. — Този закон заклеймява Гилдията като лицемерна институция, тъй като нито един от магьосниците с висш произход не е бил наказван за неговото нарушаване, въпреки че те често посещават комарджийниците, казанджийниците и бордеите.
Той погледна към Висшите магове и се усмихна нервно.
— Въпреки това ние не настояваме магьосниците и учениците от висшите съсловия да бъдат ограничавани и наблюдавани по-строго. Просто молим съществуващият закон да бъде отменен, за да могат онези от нас, които произхождат от нисшите съсловия, да посещават безнаказано семействата и приятелите си — той се поклони. — Благодаря ви, че изслушахте молбата ни.
Оусън кимна, след което се обърна към другата малка група магьосници.
— Призовавам лорд Регин, говорител на опонентите.
Когато мъжът пристъпи напред, Сония почувства как в нея се надига старата неприязън. Заедно с това я връхлетяха и спомените за тормоза, възпрепятстването на заниманията й в училище, клеветите, че е крадла, след като в чантата й бе открит чужд химикал и за злобните слухове, че отношенията между нея и Ротан въобще не отговарят на тези между ученичка и наставник.
Тези спомени породиха у нея гняв, но се възродиха още спомени, които дори сега я караха да потръпва. Спомени за преследване по коридорите на Университета, за това как бе притисната до стената от група ученици, които я измъчваха и унижаваха, и я бяха оставили магически и физически изтощена.
Водачът на тази група, който бе планирал всичко в ранните й ученически години, бе Регин. Дори след като го беше предизвикала и победила в честен двубой на Арената, (макар че той бе рискувал смело живота си по време на ичанското нашествие и й се беше извинил за всичко, което й бе причинил) тя не можеше да го гледа, без да почувства ехото от унижението и страха, който някога бе изпитвала. И всички тези емоции я изпълваха с гняв и неприязън.
„Трябва да го преодолея — помисли си тя. — Но не съм сигурна дали ще успея. Както и не съм сигурна дали някога ще престана да изпитвам самодоволство всеки път, когато някой магьосник от Домовете бъде представен, без да се обявява семейното му име и титла.“
Когато в Гилдията започнаха да приемат кандидати и извън Домовете, бе решено по време на различните церемонии да не се споменават Семействата и Домовете. От магьосниците се очакваше да жертват живота си за Обединените земи, затова всички трябваше да бъдат еднакво уважавани. Тъй като имардинците, които бяха родени извън Домовете, нямаха семейни имена, скоро този навик бе напълно изоставен.
Дори Регин да се чувстваше засегнат от пропускането на семейството и Дома му, той не го показа по никакъв начин. Нито пък се притесни от вниманието на всички. Дори изглеждаше леко отегчен. Той не носеше никакви записки, а просто огледа стаята и заговори.