Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Аний примигна, очите й се разшириха, след това се намръщи и влезе бързо в стаята.
— Ти! — каза тя. — Трябваше да се досетя, че си ти.
Очите й горяха гневно и обвинително. Тя се спря на няколко крачки от него. Сери не потрепна под тежестта на погледа й, макар да усети познатата вина.
— Да. Аз съм — отвърна той. — Седни. Трябва да поговорим.
— Само че аз не искам да говоря с теб! — обяви тя и се обърна да си върви.
— Сякаш имаш някакъв избор.
Аний се спря и погледна към него през рамо с присвити очи. После застана с лице и скръсти ръце на гърдите си.
— Какво искаш? — попита тя и въздъхна преувеличено драматично.
Това го развесели. Мнозина бащи с деца на нейната възраст се сблъскваха с навъсеното им примирение, гарнирано с црезрение. Но причина за нейното поведение не беше уважението към бащинския му авторитет, а най-вече фактът, че е Крадец.
— Да те предупредя. Животът ти е… в доста по-голяма опасност от обичайното. Има голяма вероятност съвсем скоро някой да се опита да те убие.
Изражението на лицето й не се промени.
— Така ли? И защо?
Той сви рамене.
— Поради нещастния факт, че си ми дъщеря.
— Е, досега съм успяла да оцелея.
— Това е нещо различно. Много по… щуро.
Тя завъртя очи.
— Вече никой не използва тази дума.
— Тогава значи аз съм никой — той се намръщи. — Сериозно говоря, Аний! Смяташ ли, че бих рискувал животите ни, за да се срещна с теб, ако не бях сигурен, че иначе ще стане по-зле?
Презрението и гневът се изпариха от лицето й, но на него не остана никакво изражение, което Сери да може да разчете. После тя погледна встрани.
— Защо си толкова сигурен?
Той си пое дълбоко дъх и бавно го издиша. „Защото жена ми и синовете ми са мъртви“. При тази мисъл го прониза болка. „Не съм сигурен, че мога да го произнеса на глас.“ Сери огледа стаята и отново въздъхна дълбоко.
— Защото от тази нощ ти си единственото ми живо дете — каза й той.
Очите й бавно се разшириха, докато осъзнаваше смисъла на думите му. Тя преглътна и затвори очи. За миг остана съвсем неподвижна, с дълбока бръчка между веждите си, после отвори очи и отново впери поглед в него.
— Каза ли на Сония?
Въпросът й го накара да се намръщи. Защо го беше попитала точно това? Майка й винаги бе изпитвала ревност към Сония, може би защото усещаше, че някога е бил влюбен в това момиче от копторите, което се бе превърнало в магьосница. Не можеше Аний да е наследила ревността на Веста. Или може би дъщеря му знаеше повече от необходимото за продължаващата тайна връзка на Сери с Гилдията?
Как да отговори на въпроса й? Трябваше ли въобще да отговаря? Той се запита дали да не смени темата, но установи, че му е интересно да разбере как дъщеря му ще реагира на истината.
— Да — отвърна той и сви рамене. — Заедно с малко допълнителна информация.
Аний кимна и не каза нищо, запазвайки за себе си причината да му зададе този въпрос. Тя въздъхна и прехвърли тежестта си на другия крак.
— Как предлагаш да постъпя?
— Можеш ли да отидеш на някое сигурно място? При хора, на които вярваш? Бих ти предложил да те защитя, но… добре де, да речем, че решението на майка ти да ме напусне се оказа правилно и… — той усети горчивината в гласа си и премина на останалите причини. — Собствените ми хора може да са подкупени. По-добре да не разчитам на тях. Освен на Гол, разбира се. Макар че… хубаво ще е да има някакъв начин да се свързваме помежду си.
Аний кимна и той се ободри, когато видя как я изпълва решителност.
— Ще се оправя — каза му тя. — Имам… приятели.
Устните й се свиха в тънка линия. Сери разбра, че тя няма да му разкрие повече. Мъдър ход.
— Добре — каза той и се изправи. — Пази се, Аний!
Тя го изгледа замислено и ъгълчето на устните й потрепна. Внезапно Сери се изпълни с надежда, че тя може би разбира причините за дистанцията помежду им. После дъщеря му се обърна и напусна стаята, без да се сбогува.
Глава 4
Нови отговорности
Дърветата и храстите в градината охлаждаха летния вятър и сякаш като въздишка го превръщаха в приятен бриз. Лоркин и Декър седяха на една от пейките, разпръснати тук-там за отдих на магьосниците в градинските „стаи“, оградени от големи декоративни дървета пачи. Махмурлукът на Лоркин бе започнал да отшумява и той се облегна назад и затвори очи. Чуруликането на птичките се смеси със стъпките и гласовете в далечината — и подигравателните писъци и възражения, които се разнесоха някъде зад гърба му.