Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Преди да се замислим дали този закон трябва да бъде променян или премахван, трябва да се запитаме защо изобщо беше създаден. Не за да попречи на добрите хора да посещават семействата си, нито дори да проваля безобидните вечерни развлечения, а за да възпрепятства магьосниците от всякакъв произход да бъдат въвличани в разни престъпни действия. Този закон е както спирачка, така и ръководен принцип за поведение. Ако го премахнем, ще изгубим ценната за магьосниците мотивация да се противопоставят на онези, които искат да ги изкушат или подкупят.
Докато Регин продължаваше да говори, Сония го гледаше замислено. Тя си спомни младия ученик, който рискува живота си, приемайки да стане примамка за ичаните по време на нашествието. След победата той се отнасяше към нея с уважение и понякога дори се изказваше в нейна защита.
„Според Ротан той се е променил — помисли си тя. — Но въпреки това не мога да се доверя на Регин, след като знам какъв беше като ученик. Сигурна съм, че ако узнае, че съм се срещала с Крадеца, който се е спускал в подземията на Гилдията, той пръв ще докладва, че съм нарушила закона“.
— Висшите магове трябва да решат дали въпросната личност е престъпник или с лоша репутация, затова е необходимо да оставим нещата такива, каквито са — продължаваше Регин. — Вместо да премахваме закона, трябва да разследваме по-пълно и безпристрастно действията на всички ученици и магьосници.
„Неприятното е, че е прав — помисли си тя. — С премахването на този закон ще ни стане още по-трудно да попречим на магьосниците да се замесват с престъпниците. Но Гилдията е твърде непоследователна в прилагането му, за да има голяма полза от него. Като спирачка е абсолютно безполезен, защото богатите ученици знаят, че спрямо тях той никога няма да бъде приложен. Ако премахнем закона, повече няма да хабим време и усилия за онези ученици, чиито майки са уличници и може би ще обърнем повече внимание на магьосниците, чиито богати семейства си имат взимане-даване с Крадците“.
Регин привърши речта си и се поклони. Докато се връщаше при групичката си, Разпоредителят Оусън пристъпи напред.
— Това е въпрос, който трябва да бъде обсъден допълнително — каза той на събралите се магьосници. — Освен това не е ясно дали решението трябва да бъде взето от Висшите магове или чрез гласуване от всички. Затова ще отложа окончателното ми становище, докато не преценя кое е по-добре и да дам възможност на всички, които имат някакви съображения по въпроса, да се срещнат с мен — той се поклони. — Обявявам това Изслушване за приключено.
Сония успя да слезе на площадката едва след няколко минути, защото лейди Винара реши да я разпитва за наличностите на лекарства в болниците. Когато най-накрая успя да се откъсне от нея, тя откри, че Ротан я чака наблизо. Щом магьосникът пристъпи към нея, сърцето й се сви. Отдавна не бе виждала това изражение на лицето му, но веднага го разпозна — виждаше го винаги, когато Лоркин се забърква в нещо.
— Сега пък какво е направил? — промърмори тя и се огледа, за да се убеди, че никой не я е чул. Залата беше почти празна. Бяха останали само Оусън и помощникът му.
— Току-що научих, че лорд Денил е кандидатствал за поста Посланик на Гилдията в Сачака — каза й Ротан.
„Аха, значи е това“. Изпълни я облекчение.
— Наистина неочакван ход. Но не съм изненадана. Той вече е бил посланик. Успя ли да завърши книгата си или я е зарязал?
Ротан поклати глава.
— Подозирам, че не е нито едно от двете. Сигурно иска да отиде там, за да проучи някои нови следи.
— Разбира се. Чудя се дали… — гласът й секна, когато осъзна, че изражението на Ротан не се е променило. — Какво има?
Лицето му се изкриви.
— Лоркин е предложил да замине като негов помощник.
Сония замръзна.
Лоркин?
В Сачака!
Лоркин е предложил да отиде в Сачака!
Сония се усети, че е зяпнала Ротан с отворена уста и бързо я затвори. Сърцето й блъскаше в гърдите. Почувства гадене. Мъжът я улови за ръката и я изведе от Заседателната зала, по-далеч от магьосниците, които се въртяха в коридора и обсъждаха молбата. Тя дори не усети присъствието им.
Сачаканците и Лоркин. Те ще го убият. Не — няма да посмеят. Но семейството е длъжно да отмъсти за смъртта. Дори да е смърт на прокуден. И ако не накаже убиеца, то наследниците му…
Изпълни я решителност. Сачаканците нямаше да наранят сина й. Защото тя нямаше да позволи на Лоркин да извърши нещо толкова опасно и глупаво.