Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Оусън никога няма да се съгласи — чу се да казва тя.
— Защо? Той не може да му откаже заради родителите му.
— Ще се обърна към Висшите магове. Те знаят, че той ще бъде по-застрашен от всеки друг магьосник — което означава, че там ще представлява пречка. Денил не може непрекъснато да го пази. А и сачаканците може да откажат да общуват с него, щом разберат кой е бащата на помощника му.
Ротан кимна.
— Все добри аргументи. Но пък е възможно, ако си замълчиш, Лоркин да обмисли всички недостатъци на това решение и да се откаже. Подозирам, че колкото по-упорито се опитваш да го спреш, толкова повече ще затвърждаваш решението му.
— Ще поема риска, че няма да се вразуми — тя го погледна. — Ти как би се почувствал, ако му позволиш да замине и нещо лошо му се случи?
Ротан се поколеба и се намръщи.
— Добре. В такъв случай ни чака доста работа.
Тя изпита дълбока симпатия към него и се усмихна.
— Благодаря ти, Ротан.
Денил огледа трапезарията и въздъхна с облекчение. Едно от предимствата да изостави жилището си в Гилдията и да се премести в къща във Вътрешния кръг бе наличието на огромна площ. Макар че харчеше голяма част от доходите си за наем, изобилието от стаи си заслужаваше. Не само разполагаше с голям кабинет и подредена с вкус трапезария, имаше също лична библиотека и стаи за гости. Не му гостуваха често — от време на време идваше по някой учен, който се интересуваше от историята на Денил. От друга страна, киралийските и елийнски приятели на Тайенд, непрекъснато висяха тук.
„Как ли изглеждат сачаканските къщи? — зачуди се той. — Трябва да проуча, преди да замина. Ако замина“.
Разпоредителят Оусън му бе казал, че не вижда причина Денил да не получи поста на посланик в Сачака, тъй като има нужната квалификация, а и никой друг не е проявил интерес.
„Но това местенце ще ми липсва. Сигурен съм, че понякога ще ми се прииска да грабна някоя книга от библиотеката, да поръчам любимото си ястие на добрия стар Йерак или…“
Пред стаята се разнесоха стъпки и той вдигна глава. След кратка пауза през вратата надникна Тайенд. Той присви очи.
— Кой си ти и къде е истинският лорд Денил?
Денил се намръщи и поклати глава.
— За какво говориш?
— Видях бюрото ти — ученият влезе в стаята и погледна приятеля си с подигравателна подозрителност. — Подредено е.
— Аха — Денил се засмя. — Веднага ще ти обясня. Седни. Йерак чака, а аз съм твърде гладен, за да говоря за каквото и да било.
Когато Тайенд седна, Денил леко побутна с магия звънчето за вечеря.
— Днес си ходил в Гилдията? — попита Тайенд.
— Да.
— Нови книги?
— Не, имах среща с Разпоредителя Оусън.
— Така ли? За какво?
Вратата на кухнята се отвори, спасявайки Денил от отговора. В стаята нахлуха прислужници, които носеха димящи купи и подноси с храна. Денил и Тайенд напълниха чиниите си и започнаха да се хранят.
— А ти с какво се занимава днес? — попита Денил между хапките.
Ученият сви рамене и му разказа историята, която бе научил от друг напуснал родината си елийнец, за някакви видни трафиканти на роет, които решили да изпробват стоката си и били открити голи и изпаднали в делириум на брега на реката.
— И какво искаше да ти каже Разпоредителят Оусън? — попита Тайенд, когато изпразниха чиниите си.
Денил се поколеба, после си пое дълбоко дъх. „Не мога да отлагам повече“. Той погледна Тайенд със сериозно изражение на лицето.
— Каза ми, че тъй като няма други кандидати за поста Посланик на Гилдията в Сачака е много вероятно аз да го получа.
Тайенд примигна и зяпна изненадано.
— Посланик? — повтори той. — Сачака? Не говориш сериозно.
— Напротив.
Тайенд отмести поглед и очите му проблеснаха въодушевено.
— Никога не съм бил в Сачака! И дори няма да се наложи да пътуваме по море!
Денил поклати глава.
— Ти няма да идваш, Тайенд.
— Няма ли? — Тайенд се обърна и впери поглед в него. — Разбира се, че ще дойда!
— Ще ми се да мога да те взема, но… — Денил разпери ръце. — Всички посетители в Сачака трябва да бъдат одобрени или от Гилдията или от техния крал.
— Значи ще помоля моя крал.