Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Мая, която я бе задминала доста, я погледна през рамо.
— Ей, добре ли си?
Емили пъхна ръце в джобовете на якето си. За секунда й мина през ум да разкаже всичко за Али. Но едно колибри изпърха край нея и тя изведнъж загуби смелост.
— Нищо ми няма.
— Ще влезеш ли? — предложи Мая.
— Не… Аз… Аз трябва да се върна в училище — промълви Емили. — Тренировка по плуване.
— О! — Мая наклони глава. — Нямаше нужда да вървиш с мен дотук, глупаче.
— Знам, но не исках да се загубиш.
— Такава си ми сладурана! — Емили се зачуди какво точно има предвид Мая под сладурана. Може би беше типично обръщение в Калифорния? — Е, добре, приятно плуване тогава. И благодаря, че се разхождаш с мен цял ден.
— Няма проблеми. — Емили пристъпи напред и телата им се притиснаха в прегръдка.
— Ммм — въздъхна Мая и я притисна по-силно. Момичетата отстъпиха назад и се ухилиха. После Мая се наведе и целуна Емили по двете бузи. — Мляс, мляс! Като французойките!
— Ами тогава и аз ще съм французойка — засмя се Емили и забрави за Али за миг. — Мляс! — И целуна Мая по гладката лява буза.
Тогава Мая я целуна отново, по дясната буза, само че една идея по-близо до устата. И този път нямаше мляс.
Дъхът на Мая миришеше на бананова дъвка. Емили отскочи назад и хвана чантата с плувния си екип миг преди да се изплъзне от рамото й. Когато отново вдигна очи, Мая се усмихваше широко.
— Ще се видим — махна й тя. — Разбий ги!
След тренировката Емили грижливо сгъна кърпата си и я прибра в чантата. Целият следобед бе минал ужасно. След като Мая се прибра, Емили бе тичала към училище, като че ли това можеше да сложи ред в обърканите й чувства. Когато най-сетне се плъзна във водата и заплува дължина след дължина, пред очите й продължаваха да се мержелеят буквите, изрязани в кората на онова дърво. Когато треньорката изсвири пронизително и започнаха да упражняват старт и обръщане, тя подушваше дъвката на Мая и чуваше сърдечния й заразителен смях. Докато стоеше пред шкафчето, си даде сметка, че два пъти си е измила косата с шампоан. Повечето момичета обикновено престояваха в общата баня по-дълго, за да поклюкарстват, но Емили бе прекалено разсеяна, за да се присъедини към тях.
Пресегна се към тениската и дънките си, които седяха прилежно сгънати на етажерката в шкафчето й и някаква бележка изхвърча оттам. Името на Емили бе написано отгоре с прост, непознат почерк. Тя я вдигна от студения мокър под.
„Хей, Ем,
Хлип-хлип! Заменена съм! Ти си намери друга приятелка, която да целуваш!