Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
Триста наля бира и за себе си и отведе Емили далеч от опашката, към едно от диванчетата, наредени край стените на силоза.
— Значи семейството ти се е преместило тук?
— Ще остана при братовчедите си известно време. — Емили посочи с пръст към Аби, която танцуваше с едно високо русо момче, и към Мат и Джон, които пушеха цигари с една дребничка червенокоска, облечена с впит розов пуловер и тесни дънки.
— Дошла си на почивка? — попита Триста, пърхайки с мигли.
Емили не беше съвсем сигурна, но й се стори, че Триста се присламчва все по-близо към нея на дивана. Тя бе впрегнала всичките си сили, за да устои на порива да докосне краката на Триста, които се поклащаха на косъм от нейните.
— Не съвсем — избъбри тя. — Родителите ми ме изгониха от дома, защото не можех да живея според правилата им.
Триста се заигра с каишката на обувката си.
— Майка ми е същата. В момента си мисли, че съм на концерт, иначе въобще нямаше да ме пусне да изляза.
— Аз също лъжех нашите, когато трябваше да ходя на купони — каза Емили, като за миг се уплаши, че отново ще започне да плаче. Опита се да си представи какво се случва в момента у дома й. Семейството й сигурно се бе събрало пред телевизора след вечеря. Само майка й, баща й и Карълайн, щастливо разговарящи помежду си, доволни, че Емили, варварката, я няма.
Триста погледна към Емили със съчувствие, сякаш усети, че нещо не е наред.
— Хей, ето ти още един въпрос. Ако беше купон, какъв вид щеше да бъдеш?
— Купон с изненада — изтърси Емили. Напоследък животът й представляваше точно това — изненадите следваха една след друга.
— Това беше добре — усмихна се Триста. — Аз ще бъда купон с маски.
Те се усмихнаха една на друга. В сърцевидното лице на Триста и ококорените й сини очи имаше нещо, което караше Емили да се чувства много… сигурна. Триста се наведе напред, Емили също. За миг изглеждаше така, сякаш ще се целунат, но след това Триста се наклони надолу и затегна каишката на обувката си.
— Защо всъщност те изпратиха тук? — попита Триста, като се облегна назад.
Емили отпи една голяма глътка бира.
— Защото ме хванаха да целувам едно момиче — изтърси тя.
Когато Триста се облегна назад с ококорени очи, Емили помисли, че е направила ужасна грешка. Може би Триста просто се държеше приятелски по начин, типичен за Средния запад, който Емили бе разтълкувала погрешно. Но изведнъж Триста се усмихна свенливо. Тя приближи устни до ухото на Емили.
— Сега вече съм сигурна, че не можеш да бъдеш карамелен бонбон. Ако зависеше от мен, ти щеше да бъдеш лют ментов червен бонбон във формата на сърце.
Сърцето на Емили подскочи няколко пъти. Триста се изправи и й подаде ръка. Емили я пое, и без да каже нито дума, Триста я поведе към дансинга и започна съблазнително да танцува. Скоро бавното парче бе сменено от по-бърза песен, Триста изписка и започна да скача наоколо така, сякаш се намираше върху трамплин. Енергията й бе заразителна, Емили се чувстваше така, сякаш с Триста може да се държи всякак — без непрекъснато да се сдържа и да внимава, както смяташе, че трябва да се държи, когато е с Мая.
Мая. Емили спря, вдишвайки с усилие вонящия влажен въздух. Предишната нощ двете с Мая си бяха казали, че се обичат. Още ли бяха заедно сега, когато Емили най-вероятно завинаги бе запратена тук, сред всичката тази царевица и кравешка тор? Това считаше ли се за изневяра? Означаваше ли нещо фактът, че до този миг Емили изобщо не се беше сещала за нея?
Мобилният телефон на Триста иззвъня. Тя се отдалечи от дансинга и го извади от джоба си.
— Глупавата ми майка ми праща есемес за стотен път тази вечер — надвика тя музиката, поклащайки глава.
Емили усети разтърсващ шок — може би тя също непрекъснато получава есемеси. Изглежда А. винаги знаеше кога в главата й се въртят безсрамни мисли. Само че нейният мобилен телефон… беше в буркана за глоби.
Емили едва успя да се засмее. Телефонът й беше в буркана за глоби. Тя беше на купон в Айова, на хиляди мили от Роузууд. Освен ако А. не притежаваше свръхестествени способности, нямаше друг начин да разбере какво прави Емили тук.
Изведнъж животът в Айова вече не й се струваше чак толкова лош. Никак даже.
7.
Кукла Барби… или вуду кукла?
Неделя вечерта Спенсър се полюшваше в хамака на верандата във вилата на баба си. Докато гледаше как поредния секси мускулест сърфист яхва вълната пред манастира, който се намираше точно в края на пътя, заобикалящ плажа, една сянка падна върху нея.