Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
— Хора, да не се караме. Хей, Лизи — каза весело Джаксън. — Ядеш ли месо?
— Не — отвърна Лизи. — Не съм се докосвала до това нещо, откакто бях на твоите години. Противно ми е и цялата месна индустрия е противна.
— Но пиле ядеш, нали?
Тъкър се засмя. Лизи — не.
Когато чу колата да спира отпред, Кат отвори външната врата и застана на прага, удържайки Помъс да не скочи върху гостенката. Тъкър я погледна, опитвайки се да отгатне настроението й. Тя не беше особено отзивчива при посещението на близнаците, но това се дължеше по-скоро на тяхната майка — малко след като двамата се запознаха, Тъкър каза на Кат, че раздялата му с Кери била трудна, и май някак бе загатнал, че причината за това била най-вече в чудесния секс. Учуди се, че това я нарани. Бе очаквал по-скоро да я успокои с признанието, че някои от разделите му са били трудни и че той не преминава през връзките си съвсем непокътнат.
Тъкър внесе сака на Лизи в къщата и запозна жените. За миг двете останаха така, неподвижни и усмихнати, макар в хладната, формална усмивка на Лизи да липсваше много топлина и радост. Сега, когато в къщата имаше момиче, Тъкър си даде сметка, че Кат вече не е такова — животът бе оставил отпечатъка си около очите и устата й и дори на челото. Вече не можеха да го вземат за дърт перверзник! Кат беше жена. Но пък двамата с Джаксън я бяха съсипали! Тя бе похарчила младостта си за тях, а те й се бяха отплатили, правейки я да изглежда измъчена и стара! Изведнъж му се прииска да я прегърне и да й поиска прошка, но точно сега, минута след пристигането на гостенката, едва ли бе най-подходящият момент за това.
— Отидете на поляната отзад — каза Кат. — Ще донеса нещо за пиене.
Минаха през къщата, като пътем Джаксън посочваше важните исторически и културни забележителности — места, където се бе ударил, картини, които бе нарисувал. Лизи не изглеждаше впечатлена.
— Мислех, че живеете във ферма — каза тя, когато се настаниха на столове и пейки.
— Че защо? — учуди се Тъкър.
— Пише го в Уикипедия.
— А пише ли нещо за теб? Или за Джаксън?
— Не. Пише, че според слуховете имаш едно дете от Джули Бийти.
— Тогава защо им вярваш, че живея във ферма? Както и да е, имаш телефона и имейла ми, защо не ме попита къде живея?
— Стори ми се прекалено странно да задам такъв въпрос на баща си. Може би трябва сам да си напишеш страницата в Уикипедия. Така поне децата ти ще знаят нещо за теб.
— Но ние си имаме и животни — защити се Джаксън. — Пилета. Помъс. Един заек, който умря.
Бяха им препоръчали заека като начин да успокоят страховете на Джаксън от неизбежната смърт на баща му. Тъкър не беше съвсем сигурен каква е идеята — може би това, че детето ще осъзнае естествения ход на нещата, като отгледа свой домашен любимец и проследи живота му чак до смъртта? В началото нещата изглеждаха добре, но заекът умря само след два дни и сега Джаксън неспирно говореше за своя умрял заек. Действително започна да се отнася малко по-флегматично към смъртта на Тъкър, която очакваше всеки ден.
— Заекът е погребан ей там — обясни Джаксън на Лизи, като посочи дървения кръст в края на поляната. — Гробът на тате ще е до него, нали, тате?
— Да — потвърди Тъкър. — Но още не.
— Но скоро — каза Джаксън. — Може би, когато стана на седем?
— По-късно — каза Тъкър.
— Да. Може би — допусна Джаксън, сякаш целта на разговора бе да утеши Тъкър. — Майка ти умряла ли е, Лизи?
— Не — каза Лизи.
— Тя добре ли е? — попита Тъкър.
— Много добре, благодаря — каза Лизи. Имаше ли в гласа й саркастична нотка? Вероятно. — Тя ми даде идеята да дойда да те видя.
— Ясно — каза Тъкър.
— Заради това нещо — каза Лизи.
— Аха. — Това нещо, онова нещо… Всички неща в крайна сметка са еднакви, така че няма смисъл от уточнения.