Джулиет гола

По пътя за летището Джаксън не спря да бърбори за училище, бейзбол и смърт, докато най-сетне заспа и Тъкър си пусна някаква стара касетка с компилация от ритъм енд блус парчета, която бе изровил от багажника. Бяха му останали само няколко касетки и когато свършеха, щеше да се наложи да намери пари за нов пикап. Не можеше да си представи да шофира без музика. Той тихо припяваше на „Чи-Лайтс“, за да не събуди Джаксън, и изведнъж се замисли над въпроса, който онази жена му бе задала в имейла си: „Не си ти наистина, нали?“. Е, беше почти напълно уверен, че е точно той, но се чудеше как би могъл да й го докаже и не виждаше убедителен начин. В музикално отношение хората бяха проучили всяка незначителна подробност, така че едва ли щеше да я убеди, като изброеше няколко певци, които бяха изпели бекинг вокалите в две-три негови песни, без имената им да бъдат отбелязани на албума. А и почти всички биографични детайли от неговия живот, които се носеха из интернет като космически боклук, бяха напълно неверни. Никой от маниаците в мрежата не знаеше например, че той има пет деца от четири различни жени, а всички си мислеха, че има извънбрачно дете от Джули Бийти, която бе почти единствената жена, която бе внимавал да не забремени. И кога най-после щяха да престанат с тези дрънканици за някаква случка в тоалетната в Минеаполис?

Той гледаше да не надценява собствената си важност във вселената. Повечето хора го бяха забравили. Много рядко човек можеше да прочете името му в някое списание, тъй като по-старите музикални критици понякога го споменаваха, или пък някой попадаше на негов албум в нечия фонотека и си казваше: „А, да. Съквартирантът ми в колежа слушаше това“. Но световната мрежа промени всичко — вече никой не можеше да бъде забравен. Можеше да пусне името си в „Гугъл“ и да преброи хиляди съвпадения. Вследствие на това свикна да мисли за кариерата си като за нещо текущо, а не като за нещо отдавна мъртво. В някои от уебсайтовете той беше Тъкър Кроу — мистериозният саможив гений, а не Тъкър Кроу — бившият музикант и бивша знаменитост. В началото се почувства поласкан от хората, които дискутираха в мрежата неговата музика, с което съживиха някои отмрели спомени, затрупани от годините след оттеглянето му. Но след известно време тези хора започнаха силно да го дразнят, особено когато насочеха маниашкия си интерес към „Джулиет“. И все пак. Ако бе продължил да записва албуми, сега сигурно щеше да бъде стар и жалък музикант или в най-добрия случай щеше да се е превърнал в култова фигура и да си изкарва хляба със свирене по клубове или като специален гост на някоя банда, която беше вдъхновил, макар да не откриваше своето влияние в тяхната музика. Така че оттеглянето му се бе оказало много хитър професионален ход, като изключим, разбира се, липсата на професионална кариера като неизбежно последствие от въпросния ход.