Джулиет гола

Той сложи кренвиршите в количката, но миг по-късно ги извади. Какъв процент от умните момичета са вегетарианци? Не по-малко от петдесет, нали? Значи имаше вероятност все пак да яде месо. Той върна кренвиршите в количката. Проблемът бе, че дори младите месоядни момичета не обичат червено месо. Но кренвиршите бяха розово-оранжеви. Това брои ли се за червено? Бе почти сигурен, че странният цвят се дължеше по-скоро на химикали, отколкото на кръв. Вегетарианците ядат химикали, нали? Той отново извади кренвиршите. Дощя му се да е баща на трийсетгодишен монтьор от Тексас, който си пада по чашката. Тогава щеше да е необходимо само да вземе пържоли, бира и стек „Марлборо“ и готово. Необходима предпоставка за подобен резултат обаче беше да е забременил някоя сексапилна трийсетгодишна сервитьорка от Тексас, а Тъкър бе разхитил младостта си в тичане след смъртнобледи английски модели със скули вместо гърди и сега си плащаше. Всъщност, като се замислеше, и тогава си беше платил. Къде му беше акълът?

— Какво правиш, тате?

— Не знам дали яде месо.

— Защо да не яде месо?

— Защото някои смятат, че не бива да се яде месо. А други смятат, че е вредно. А някои смятат и така, и така.

— Ние какво смятаме?

— Мисля, че смятаме и така, и така, но не ми пука достатъчно, за да направим нещо по въпроса.

— Защо хората смятат, че е вредно?

— Смятат, че е вредно за сърцето. — Нямаше смисъл да обяснява на Джаксън за дебелото черво.

— Значи ако ядеш месо, сърцето ти може да спре? Но, тате, ти ядеш месо.

Гласът на Джаксън потрепери и Тъкър нечуто изруга. Сам си го направи. Джаксън неотдавна беше осъзнал, че баща му ще умре по някое време през първата половина на двайсет и първи век и преждевременната му скръб можеше да се отключи по всяко време и по всякакъв повод, включително заради принципите на вегетарианството. Още по-неприятното беше, че екзистенциалното отчаяние на Джаксън бе съвпаднало, подсилвайки го, със същото чувство у Тъкър. Петдесет и петият му рожден ден бе събудил у него остра меланхолия, която едва ли щеше да се разсее по повод някой от следващите му юбилеи.

— Не ям толкова много месо.

— Това е лъжа, тате. Ядеш сума ти месо. Сутринта яде бекон. А снощи приготви бургери.

— Казах, че така смятат някои хора, Джак. Не съм казал, че е вярно.

— Тогава защо и ние смятаме така? Щом не е вярно?

— Ние смятаме, че и „Филис“ ще спечелят световните серии всяка година, но това също не е вярно.

— Аз не смятам така. Ти ми казваш да смятам така.

Той върна кренвиршите на рафта за последен път и поведе Джаксън към сектора с пилешки продукти. Пилешкото не е нито розово, нито оранжево и той започна да обяснява на Джаксън полезните свойства на този продукт, без да се чувства непременно като лъжец.