Да яхнеш Змията

До басейна седеше млад китаец и спокойно пушеше, сякаш имението беше негово. Беше трудно да се определи възрастта му от това разстояние, но момчето изглеждаше на не повече от седемнайсет-осемнайсет години. Беше мършав и облечен в черно — широки джинси и лъскава мушама, а на главата му бе завързана червена лента.

Уилър затаи дъх, без да откъсва очи от младежа. Сърцето му блъскаше в гърдите.

„Дишай дълбоко“ — заповяда глас с южняшки акцент, скрит дълбоко в паметта му. Кейл Маккой, командирът му в Специалните сили.

С провлачения си говор от Южна Каролина Маккой бе обяснил на взвода, че по време на сражение тялото произвежда големи количества адреналин, в резултат на което кислородът изгаря по-бързо. Ако не дишаш дълбоко, ще ти се завие свят. „А морските пехотинци, които имат световъртеж, свършват като смет на бунището“ — бе ги предупредил той.

Уилър пое дълбоко дъх и се опита да се овладее.

Наблюдаваше китаеца, без да знае какво да направи. От къщата излезе още едно момче. Двамата говореха на китайски — пронизителна мелодия от думи и смях. После загасиха цигарите и влязоха вътре.

— Какво да направя сега? — измърмори Уилър. Зареди втория пистолет, затъкна го в колана си и стисна другия в дясната си ръка. — Това е безумие.

Твърде дълго се чуди какво да стори. Изведнъж всичко му се изясни. Щеше да разбере какво става, защо бе убита секретарката на брат му и какво правеха китайците в къщата на Прескот. Щеше да разбере кой върти тези номера и най-важното — защо.

След много месеци на душевно вглъбяване и мъчителна нерешителност Уилър Касиди свали часовника от ръката си, за да опази скъпата вещ, и го пусна в джоба си. После отвори остъклената врата на къщичката до басейна и най-сетне се включи в играта.