![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Алан се окопити.
Той командваше престижната Ониксова гвардия и занапред на него се падаше отговорността за такива решения. Каквото и да ставаше, щеше да му се наложи да ги поема, да се утвърждава и да се изправя срещу критиките.
Водени от главните си представители, делегациите влязоха заедно в двора, всяка една от противоположна врата. Дотук всичко вървеше добре, но за Алан облекчението не трая дълго. Разбира се, дворът беше пазен добре. Навсякъде имаше черни гвардейци, други пазеха по балюстрадите, кулите и на обходните пътища. Но много прозорци и бойници гледаха към него — толкова многобройни, че се беше оказало невъзможно всички да бъдат затворени или наблюдавани. Външно невъзмутим, Алан ги наблюдаваше, докато делегациите вървяха напред. Някои от хората му правеха същото, като дебнеха най-малкото движение, сянка, слънчев лъч, отразен в острието на стрела.
Делегациите стигнаха до отворените врати на кулата. В правилен ред те влязоха и се подредиха в линия, за да изчакат епископа на Стал. Алан сдържа дъха си, докато и последният представител не премина прага.
Но нищо не се случи.
Алан предпазливо размени поглед с Вард.
Бяха ли се излъгали? Дали пък трупът, открит по време на бурята, нямаше нищо общо с протичащите преговори? Дали си бяха въобразили, че в замъка се крие убиец или най-малкото някой натрапник?
Алан не смееше да повярва и въпреки това…
В края на краищата убиецът, ако наистина имаше такъв, можеше да се е отказал. Може би беше предпочел да избяга, след като набързо беше скрил трупа на жертвата си под купчината дърва? А може би предвиждаше да удари по-късно.
По-добре беше да е предпазлив.
Когато на свой ред епископът на Стал и неговите съветници също пристигнаха, Алан не видя мъжа, който изскочи от една група слуги. Обърна се едва когато чу виковете:
— За Арканте! За Ирелис! За Арк…
И видя само блъсканица.
— Вард! — нареди той. — Затворете вратите на кулата! Затворете всички вътре!
Сигурен, че заповедта му е била изпълнена, той вече тичаше към хората, струпали се около брат му.
— Дръжте го! — извика някой.
— Внимавайте! Той има черен меч!
— Епископът е ранен! — извика друг, докато Алан разблъскваше тълпата с лакти.
Уплаши се.
Черно острие. Бяха ранили брат му с черно острие! Но кой можеше да е заповядал такова нещо? И защо?
Един мъж със сгърчено, окървавено лице се бореше и ругаеше под тежестта на тези, които — свещеници, стражи, секретари — го държаха на земята.
— Отведете го! — нареди Алан. — Завържете и го пазете добре!
Като изблъска грубо два гърба, той най-накрая успя да стигне до Жал, който лежеше на една страна и се държеше за хълбока.
— Жал…
Наведе се и обърна брат си по гръб. Измежду свитите пръсти на Жал течеше кръв. Беше много пребледнял и не изглеждаше в състояние да отговори, нито да чуе.
— Помогнете ми. Трябва да го пренесем вътре.
С помощта на Ройс и Беор Алан повдигна брат си и го понесе, ескортиран от други ониксови гвардейци, които му проправяха път.
— И намерете този черен меч! — извика той през рамо точно преди да излезе от двора.
Въпреки всичките му усилия преговорите завършваха с неуспех и на обяд Върховното кралство официално щеше да е във война с Арканте.
Но това не го интересуваше.
Единственото, което имаше значение, беше да спаси брат си, ако все още беше възможно.
Пролетта на 1548 година
Събранието на Ирканс
Понякога наричаха Пазителите Ирканци. За някои те бяха чисти духове. Те съставляваха Събранието на Ирканс и съблюдаваха за доброто изпълнение на желанията на Дракона на съдбата.