![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Трябва да разбера.
Алан вече се обръщаше да тръгне, но старият ковач внимателно го хвана за лакътя и тихо попита:
— Добре ли сте?
— Да.
— Наистина ли? Много сте блед и преди малко…
— Малко умора, това е. Не се тревожете.
Вард реши да не настоява.
Когато се върна в покоите си, Естеверис си сипа чаша ликьор и с въздишка седна в най-удобното си кресло, последната чиния с пастички беше до ръката му. Беше изтощен и копнееше единствено да си легне, но очакваше, че Алан ще дойде и не искаше да му се налага отново да се облича, а още по-малко да става пак.
Не се наложи да чака дълго.
— Принц Алдеран — извести Дранис.
— Въведете го.
Раменете и тилът го боляха, но Естеверис стана да посрещне Алан, който попита направо:
— Истина ли е? Постигнахте ли съгласие?
— Това може би е малко силно казано — отвърна министърът скромно. — Да речем… Да речем, че двамата с Великия градоначалник достигнахме до възможен терен за разбирателство.
Предпазливостта на Естеверис разтревожи Алан.
— Обяснете ми — настоя той. — И без обичайните ви ораторски увъртания.
С помирителна усмивка на уста бившият прелат се поклони.
И обясни.
Двата основни мотива за неразбирателство между Върховното кралство и Арканте бяха данъкът, който Върховният крал искаше да наложи занапред на града, и клетвата за вярност, която кралицата изискваше от Господарката на Арканте, която обаче приемаше да я положи единствено пред Върховния крал.
— По първия пункт — обясни Естеверис — се споразумяхме, че Върховното кралство няма да налага данък на Арканте, но като има предвид трудностите, през които минава Върховното кралство, то ще предложи плащането на една извънредна контрибуция, контрибуция, чийто размер тепърва ще бъде определен и която може да бъде подновявана от година на година, ако обстоятелствата го изискват.
— А по втория пункт?
— Господарката на Арканте няма да положи клетва лично. Но ще изпрати видни представители, които по време на церемонията по полагане на клетвата ще прочетат една официална декларация, уверяваща кралицата във верността и предаността на всичките ѝ аркантски поданици. И точно това казвам: на всички.
Следователно в това число и Господарката на Арканте.
— Мислите ли, че Исандра ще приеме? — попита Алан.
— Ще видим.
— А смятате ли, че кралицата ще се задоволи с толкова?
— И това ще видим… Позволявате ли? — добави министърът, като посочи креслото си.
— Моля ви.
Естеверис седна и с въздишка на облекчение облекчи краката си от тежестта на дебелото си тяло.
— Благодаря — каза той.
— А относно данъка, който се превръща в неопределена контрибуция? — попита Алан.
— По тази точка съм доста оптимистичен. Хазната на Върховното кралство ще има полза от това, а в момента това е най-важното. Що се отнася до Арканте, градът не само си спасява реномето. За него това ще бъде възможност да прояви своите превъзходство и щедрост.
Принцът замълча.
Добре познаваше майка си и нейната горделивост. Обикновено тя предпочиташе да взема, вместо да получава. Дали наистина щеше да поиска помощ от Арканте? Дали щеше да приеме да постави себе си и Върховното кралство в положението на получаващи, вместо в положението тези, които изискват и взимат? При други обстоятелства Алан вече щеше да се усъмни. Но тук ставаше въпрос за Арканте. И най-вече ставаше въпрос за Исандра Аркантска. И когато човек познаваше злопаметствата и завистта, които разделяха двете жени…
Алан помръкна и седна.
— Дали това ще е достатъчно? — попита той.
Естеверис беше искрен:
— За да спасим мира — не зная. Но да отблъснем войната: да, така мисля. Утре сутринта ще положим всичко това на хартия в присъствието на официалните делегации. После всеки ще се върне у дома, за да предаде това предложение на правоимащия. Ще отнеме време, докато се разбере дали ще бъде прието, или не. Време, за да се размисли и да се постигне съгласие. Време също така за тайни преговори, да се направят нови предложения и — може би — да се разберем.
Министърът сдържа една прозявка и се извини с поглед.
— Кой знае — добави той. — Може би тази вечер поехме по пътя, който ще ни отведе до мира. Само бъдещето ще ни каже какво е решил Драконът на съдбата. Но само преди няколко часа Върховното кралство беше сигурно, че започва война срещу Арканте. А вижте. Надеждата за мир, както казахте вие, можа да се възроди. Благодаря ви за това.
Алан се усмихна.
— Вие заслужавате благодарности, Естеверис. И Вол, разбира се — той стана. — Ще ви оставя да се възползвате от няколкото часа, които остават до сутринта, за да си починете.