Пътят на коприната
- Автор: Фальконер Колин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 978-954-330-404-2
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пътят на коприната». Краткое содержание книги:
— И аз съм слушал тези истории, но никога не съм срещал човек, който да е бил в този Катай и с очите си да е видял тия чудесии — сви рамене. — В Самарканд ми каза, че скоро трябва да се върнем в Акра. Да си призная, напоследък си мисля, че изобщо няма да се върнем.
— Тогава ще литнем направо към ръцете Божии.
— Ами да храним вяра, че има топло огнище — промърмори Жосеран под носа си, — понеже такъв студ досега не съм брал в живота си.
22
Новата им охрана се появи от свят на сняг и лед.
Отрядът наброяваше поне двайсетина ездачи. Носеха кожени шапки с наушници, на някои от тях вързани отгоре, и обли шлемове. Дългите им плъстени кожуси висяха отстрани на конете почти до ботушите им. Стрели стърчаха от дървените колчани на гърбовете им; триъгълно знаме висеше от върха на копие.
От конете се издигаше пара, а от стоманеносиньото небе бавно се стелеше сняг.
Предводителят им пришпори коня си напред. Носеше виолетов копринен шал, увит около косата и лицето, за да се предпази от студа. С едно движение отдръпна шала.
Жосеран загуби ума и дума. Не беше мъж.
Устните ѝ се разтвориха в лишена от любезност усмивка, щом се обърна към Джучи.
— Това значи са варварите — каза тя на своя език, като мислеше че Жосеран не разбира. Бадемовидните ѝ очи бяха очертани с черно, но в тях нямаше нищо съблазнително. Това бяха неумолимите очи на търговец на коне, които оглежда предназначената за продан на тържището стока.
Поведението ѝ и начинът, по който яздеше, го бяха заблудили, че е мъж, осъзна тамплиерът, защото тя не беше облепена като татарски боец. Под късия си кожух носеше винена риза с дълга пола, висока яка и с прорез до талията, така че да не пречи на ездата ѝ. Широка копринена лента стегнато обгръщаше тънкия ѝ кръст, а по гърба ѝ, почти до бедрата, се спускаше една-единствена лъскава черна плитка.
— Тези двама варвари са изпратени тук от нашия хан, Хулегу — обясни ѝ Джучи. — Искат да бъдат приети от Великия хан в Каракорум. Той нареди също да бъдат отведени живи и здрави до Беш Балик, за да ги съпроводят в последната част от пътуването им до Центъра на света.
Момичето се обърна към един от ездачите.
— Мършавият ще умре от студ, преди да сме минали и половината път през планините. Другият ми се вижда достатъчно здрав. Но е грозен като коня си и носът му е два пъти по-дълъг.
Татарите се разсмяха.
— Няма да се карам с теб за външния си вид — обади се Жосеран на нейния език, — но държа да не наричаш коня ми грозен.
Усмивката ѝ се стопи, а и придружаващите я се умълчаха.
— Виж ти — рече тя най-накрая. — Варваринът говорел.
— Но за него имаш право — добави Жосеран и кимна към Уилям. — Можем да го заровим и тук.
Сега беше ред на Джучи да се ухили.
— Научи се да говори като човек, докато пътувахме. Сече му умът. За варварин е забавен.
— Не разбирам как може да се смята един варварин за забавен — възрази тя. И се обърна към Жосеран. — Аз съм Хутлун. Баща ми се казва Кайду. Той е най-великият татарски вожд тук, на Покрива на света. Ще те заведа при него. Съветвам те да внимаваш за обноските си.
После обърна коня си и ги поведе през пролома към долината Фергана.
23
В най-ниската част на тази долина се разполагаше номадски град. Подобните на кошери черни куполи на татарските юрти се очертаваха на фона на покритата със сняг степ и надвисналото небе. Подредени в кръг каруци очертаваха периметъра, имаше и часови на коне, които дежуреха на пост. Камили, коне и овце търсеха храна в откритата равнина.
Хората се насъбраха да ги зяпат, когато влязоха в стана. Имаха очи с форма на бадем и обжарени от вятъра лица, мъжете носеха кожени шапки и тежки кафяви кожуси, косите на жените бяха увити от двете страни на главите им като овнешки рога. Децата бяха с обръснати глави и дълги кичури на челото.
Спряха пред шатрата, в която ханът приемаше пратеници. На входа студеният високопланински вятър вееше знаме, направено от опашката на як. Тя беше достатъчно дълга и широка, за да побере към десет хиляди души; направена беше изцяло от коприна, а отвън покрита със съшити леопардови кожи, боядисани в червено, бяло и черно. Крепяха я яки лакирани стълбове.
— Внимавай, Варварино — предупреди го Хутлун, когато слязоха от конете. — Ти и твоят спътник не бива да стъпвате върху прага на ханската юрта. Това ще донесе лош късмет на клана. Стъпите ли, ще се наложи да ви убият, при това бавно.
— Бих се поколебал да им навлека подобни несгоди — отвърна Жосеран и предаде предупреждението на Уилям. Какво суеверие, впечатли се Жосеран. Хвърлили бяха в ужас и потрес половината познат свят, а все още живееха в страх от сенките си.