Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Дава му се шанс да се разплоди и не успява, помисли един от демоните и срамът му се удвои, с което допълнително подхрани създанията.
Продължиха да разчленяват ума му, стигайки до момента, когато с Абан откраднаха картата на изгубения град Анокх Слънце от Шарик Хора. По онова време той беше оправдал пред себе си престъплението, но и досега не му се нравеше особено, защото го бе довело до Копието на Каджи и бе довело света до положение, за което може би не бе готов.
Ненадейно ядроните станаха напълно сериозни и се разтършуваха още по-дълбоко из спомените му за пътешествието из пустинята. Когато отвори саркофага на Каджи и откри копието, те просъскаха.
Това място трябва да бъде унищожено, каза най-близкият Ум. Може да крие други тайни.
Останалите се съгласиха.
Колкото повече говореха помежду си — като не съзнаваха, че Арлен може да ги чуе, или просто не ги интересуваше, — толкова повече се оформяха като три отделни същества в ума му. Този в центъра, който го беше омаломощил, бе по-стар, по-силен, беше заслужил мястото си в ключовата защита. Другите двама не бяха точно подчинени, но въпреки това подхождаха внимателно, като младежи пред по-възрастен мъж.
Демонски обноски, помисли си Арлен с безплътна усмивка, като за миг дори забрави болката.
Местният демон долови развеселеността му и пак го притисна — помъти ума му и го запрати отново в дебрите на агонията. Тримата се заеха да се хранят с предателството на Джардир.
Ако спомените на този са истински, Обединителя на юг може би още не съзнава пълната сила на артефактите, помисли местният Ум.
Отново се съгласиха.
Когато Обединителите загинат, лесно можем да овладеем остатъка от добитъка. Ще напуснем проклетата повърхност и ще се завърнем като победители в двора на Умовете.
Само за да може Съпругът да обяви победата за своя, помисли най-старият от тримата.
Трябва да убием този още щом приключим с него, предложи най-младият, преди Съпругът да погълне спомените му.
Арлен можеше да усети напрегнатостта сред тримата.
Кралицата ще снесе всеки момент, трябва да не даваме никакви предимства на Съпруга, съгласи се най-възрастният.
Продължиха да разкъсват спомените му. Когато Арлен преживя наново нощта, когато бе започнал да се татуира, трите демона излъчиха разбиране, както и шок и неверие, когато стигнаха до мига, когато бе започнал да се прехранва с демони.
Не е като другите Обединители. Краде силите ни и ги прави свои.
Само по случайност е стигнал до това прозрение. Ще умре с него.
Когато стигнаха до момента с Лийша в калта, отново се развеселиха. И отново не успява да се съеши!
Веселието се стопи, докато наблюдаваха Битката при Хралупата, но и не се изненадаха особено. В края на краищата прецениха, че силата на човеците е крайно недостатъчна.
Само че просъскаха, докато наблюдаваха как Арлен и Рена убиват Ума, който бе дошъл за тях през последното Новолуние. Почувстваха гняв и дори малко страх, докато наблюдаваха как разпръсква същината на победения демон обратно към Ядрото.
Ала чувството не трая дълго. Демоните продължиха да претърсват хладнокръвно, стигайки до събитията през последните няколко седмици.
Женската също знае тайната на силата, помисли си местният Ум. Тя също трябва да бъде убита.
Арлен, който досега смяташе волята си за прекършена, внезапно почувства сила да се изправи отново срещу тях. Той направи опит да се надигне, макар сякаш да не помръдваше изобщо, но бе достатъчно, за да му обърнат внимание мисловните демони.
Грижа го е за нея. Мисълта ги изпълни с изненада и веселие.
Страданието му при смъртта ѝ ще е невероятен деликатес.
Достойно наказание за бедите, които поражда сред добитъка.
Мислите му казват, че и сега тя е в нощта…
За миг натискът им се охлаби, докато погледнат през сетивата на търтеите си, търсейки жена със защитена плът, грейнала ярко от открадната магия.
Рена! Арлен съсредоточи цялата си сила в този миг не за да надвие демоните, а за да материализира дори само едната си китка. С огромни усилия успя и нарисува простичка защита във въздуха. Имаше искрица сила, която да ѝ придаде, но ѝ бе нужна само искрица, за да се възпламени бурето с гръмоносни пръчки.