Дори насън не виждаме покой
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Агоп Мелконян
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дори насън не виждаме покой». Краткое содержание книги:
Проклетият телефон отново иззвъня. Малянов започна да вие от ярост, без да спира да пише. Ей сегичка ще го пратя по дяволите! Има там един шнур… Той се метна връз кушетката и вдигна слушалката.
— Да!
— Митка?
— Да… Кой е?
— Не ме ли позна, кучи сине? — Беше Вайнгартен.
— А, Валка… Какво става?
Вайнгартен помълча малко.
— Защо не вдигаш телефона? — попита.
— Работя — рече Малянов злобно. Беше много неучтив — искаше да се върне на бюрото и да доразгледа картината с мехурите.
— Работиш… — Вайнгартен изсумтя. — Ковеш си значи безсмъртието…
— Какво, искаш да дойдеш ли?
— Да дойда? Не, не че искам да дойда…
Малянов съвсем побесня.
— Какво искаш тогава?
— Слушай, бащице… С какво се занимаваш сега?
— Работя — казах ти.
— Ама не… Питам над какво работиш.
Малянов се обърка. Познаваше Валка Вайнгартен двайсет и пет години и нито веднъж той не се бе интересувал от работата на Малянов; по рождение Вайнгартен се интересува единствено лично от самия Вайнгартен и от още два предмета: една двайсеткопейкова монета от 1934 година и така наречената «консулска половинрублова», която всъщност изобщо не е половин рубла, а някаква особена пощенска марка… Няма си работа, гадината. Дрънкало… Или му трябва терен, че така го усуква? Тогава той си спомни за Аверченко.
— Над какво работя ли? — попита със злорадство. — Моля, мога да ти разкажа с подробности. На теб като биолог ще ти е страшно интересно. Вчера сутринта най-после излязох от мъртвата точка. Оказа се, че при най-общи допускания относно потенциалната функция моите уравнения за движението имат още един интеграл освен интеграла на енергията и интеграла на моментите. Получава се нещо като обобщение на ограничената задача за трите тела. Ако уравнението на движението се запише във векторна форма и се използват преобразуванията на Хартвиг, интегрирането по обема става докрай и целият проблем се свежда до интегрално-диференциални уравнения от типа на Колмогоров-Фелеровите…
За негова огромна изненада Вайнгартен не го спираше. За секунда Малянов дори си помисли, че са ги прекъснали.
— Чуваш ли ме? — попита той.
— Да, да, слушам те най-внимателно.
— Може би дори ме разбираш?
— Оттук-оттам — бодро рече Вайнгартен и на Малянов му се стори, че гласът му е някак странен. Дори се уплаши.
— Валка, да не се е случило нещо?
— Къде? — попита Вайнгартен след пауза.
— Къде — при теб естествено! Някак особен си. Да не би да е неудобно да говориш?
— Ами, не, бащице. Глупости. Добре де. Измъчи ме горещината. Знаеш ли вица за двата петела?
— Не. Казвай.
Вайнгартен разказа вица — доста тъпичък, но смешен, някак съвсем не вайнгартеновски виц. Малянов, разбира се, го слушаше, дори се закикоти, като му дойде времето, но смътното усещане, че нещо с Вайнгартен не е наред, само се усили. Сигурно пак се е сдърпал със Светка. Пак са му одрали епитела. Вайнгартен попита:
— Виж, Митка… Говори ли ти нещо фамилията Снеговой?
— Снеговой ли? Арнолд Палич? Имам такъв съсед, точно насреща. И какво?
Вайнгартен известно време мълча, дори спря да сумти. Чуваше се само тихо дзънкане — сигурно подхвърляше в шепа монети от колекцията си. После рече:
— А с какво се занимава този твой Снеговой?
— Според мен е физик. Работи в някаква дупка. Ужасно секретна. А ти откъде го познаваш?
— Не го познавам — с неразбираема досада каза Вайнгартен и в същия миг на вратата се позвъни.
— Не, явно са пощръклели! — викна Малянов. — Почакай, Валка. Дандания на вратата…
Вайнгартен каза нещо, може би дори извика, но Малянов вече беше оставил слушалката на канапето и изскочи в коридора. Калям, разбира се, се усука в краката му и той едва не падна.
Отвори вратата и веднага отстъпи — на прага стоеше млада жена в бял минисукман, с добър загар и опалени от слънцето къси коси. Красива. Непозната. (Малянов мигом се досети, че е по гащета и коремът му е потен.) До краката й стърчеше куфар, в лявата си ръка държеше шлифер.
— Дмитрий Андреевич? — попита тя стеснително.
— Да — измърмори Малянов. Роднина ли е? Може би втората братовчедка Зина от Омск?
— Извинете ме, Дмитрий Алексеевич… Сигурно съвсем не навреме… Ето. — Тя му подаде плик. В душата му мрачно бушувала страхотни чувства по адрес на всички роднини по света и особено по адрес на тази втора братовчедка Зина… или може би Зоя?