Дори насън не виждаме покой
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Агоп Мелконян
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дори насън не виждаме покой». Краткое содержание книги:
Разбира се, можеше да отиде на «Московска», но там винаги има опашки, пък и да се мъкне толкоз далеч в горещините… Виж ти какъв отвратителен интеграл! Добре де, нека е константа… да не зависи от омега. Ясно е, че не зависи. От най-общи съображения следва, че не би трябвало да зависи. Малянов си представи въпросната сфера и интегрирането по цялата им повърхност. Внезапно отнякъде изплува формулата на Жуковски. Ни в клин, ни в ръкав. Малянов я прогони, но тя пак се появи. Трябва да опитам конформното изображение, помисли си той.
Телефонът отново иззвъня и Малянов откри, че незабелязано пак се е върнал в стаята. Изруга, опъна хълбок на кушетката и се пресегна към слушалката.
— Да!
— Витя? — попита енергичен женски глас.
— Кой номер търсите?
— Не е ли «Интурист»?
— Не, частен дом…
Малянов хлопна слушалката и известно време лежа неподвижен. Жълтата завеса прозира и стаята е пълна с тежка жълта светлина. Въздухът е като желе. Да се пресели в Бобковата стая — ето какво трябва да направи. Та тук е баня. Той погледна бюрото, отрупано с листове и книги. Само Владимир Иванович Смирнов е в шест тома… Да не говорим колко още хартия по пода… Преместване ли — страшно е да го помислиш дори. Чакай, беше ме споходило някакво озарение… Дявол да го… Този твой «Интурист», кьопава тъпачка… Бях, значи, в кухнята, после съм се довлякъл тук… А! Конформното изображение! Глупава идея. Впрочем трябва да се види…
С пъшкане се надигна от кушетката и в същия миг телефонът иззвъня.
— Идиот — рече той на апарата и вдигна слушалката. — Да?
— Базата ли е? Кой е там, базата ли е?
Малянов затвори и набра повредите.
— Повреди ли е? Обаждам се от телефон деветдесет и три деветдесет и осем нула седем… Вчера вече ви звъних. Не може да се работи, през цялото време грешки.
— Кой ви е номерът? — прекъсна го злобен женски глас.
— Деветдесет и три девет осем нула седем. Ту търсят «Интурист», ту някакъв гараж…
— Затворете. Ще проверим.
— Ако обичате — умолително каза той на сигналите «свободно».
После се дотътри до масата, седна и взе писалката. Така… Къде все пак съм виждал този интеграл? Едно такова изящно интегралче, симетрично отвсякъде. Къде ли съм го виждал? И дори не константа, а чисто и просто нула! Добре. Ще го оставим в тила. Не обичам да оставям в тил, неприятно е, като зъб с дупка…
Започна да премята листчетата с вчерашните изчисления и внезапно сърцето му сладко замря. Ама че бомба, ей богу… Бива си те, Малянов! Голяма работа си! Накрая май излезе нещичко. При това, братле, истинско. Това, братле, не ти е «Форма на петата на големия пасажен инструмент», туй, братле, не го е правил никой преди теб. Пу-пу, да не му е уроки… Интегралът… Да върви по дяволите интегралът му с интеграл, по-нататък!
Чу се звън — от вратата. Калям скочи от кушетката и вирнал опашка, се примъкна в коридора. Малянов грижливо затвори писалката.
— Направо са пощръклели — измърмори той.
Отвори вратата. Вън стърчеше невзрачно човече в тясно сако с неопределен цвят, небръснато и потно. Леко наклонено назад, то държеше пред себе си огромна картонена кутия. Като мърмореше нечленоразделно, невзрачният се спусна към Малянов.
— Ама вие… — смотолеви Малянов, отстъпвайки.
Невзрачният беше вече в коридора — погледна към стаята, после решително зави към кухнята, като оставяше бели прашни следи върху линолеума.
— Ама моля ви се… — мърмореше Малянов и се влачеше подире му.
Оня вече бе оставил кашона на табуретката и вадеше от горния джоб на сакото си купчина квитанции.
— Вие от поддържането ли сте? — кой знае защо, на Малянов му хрумна, че най-сетне е дошъл водопроводчикът да оправи банята.
— От гастронома — пресипнало рече оня и му подаде две квитанции, забодени с карфичка. — Подпишете тук.
— Какво е това? — попита Малянов и в същия миг разбра, че са фактури от «Поръчки по домовете». Две бутилки коняк, водка… — Чакайте — каза. — Струва ми се, че нищо не сме…
Видя сумата и се ужаси. Няма толкова пари. Пък и от къде на къде? Обзетото от паника въображение мигом му поднесе угнетяващата верига от всевъзможни усложнения, като необходимостта да се оправдава, да отрича, да се възмущава, да призовава на помощ здравия разум… ще се наложи сигурно и да звъни тук-там, дори да отиде лично… Но точно тогава зърна в ъгъла на квитанцията виолетов печат «платено» и името на клиента: Малянова И. Е. Ирка!… Дявол знае какво е това.