Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Доджсън се обърна към тях.
— Това ли е човекът?
— Да, Лу.
— Как се казва?
— Гандока.
— Сеньор Гандока — Доджсън му показа снимката на Левин, — познавате ли този човек?
Гандока почти не погледна снимката. Кимна.
— Si. Сеньор Левин.
— Точно така. Това е скапаният Левин. Кога е бил тук?
— Преди няколко дни. Тръгна с Диегито, братовчед ми. Още не са се върнали.
— А къде отидоха? — попита Доджсън.
— Исла Сорна.
— Добре. — Доджсън пресуши бирата си и бутна бутилката настрана. — Имате ли лодка? — Обърна се към Кинг. — Има ли лодка?
— Той е рибар — отговори Кинг. — Има лодка.
Гандока кимна.
— Рибарска лодка. Si.
— Добре. Аз също искам да ида до Исла Сорна.
— Si, сеньор, но времето днес…
— Не ме интересува времето — прекъсна го Доджсън. — Времето ще се оправи. Искам да ида веднага.
— Може би по-късно…
— Веднага!
Гандока разпери ръце.
— Много съжалявам, сеньор, но…
— Покажи му парите, Хауърд — каза Доджсън.
Кинг отвори едно куфарче. Беше пълно с банкноти от по пет хиляди колона. Гандока ги погледна, взе една банкнота, опипа я, после я върна обратно и пристъпи неуверено.
— Искам да тръгна веднага! — повтори Доджсън.
— Si, сеньор — кимна Гандока. — Ще тръгнем, когато се приготвите.
— Така повече ми харесва — кимна Доджсън. — За колко време ще стигнем до острова?
— Около два часа, сеньор.
— Добре. Много добре.
Наблюдателницата
— Ето това е!
Левин закачи въжето за мощната лебедка на джипа и я пусна в ход.
Бяха слезли в обширната тревиста равнина в подножието на скалите. Високото обедно слънце обливаше с горещина вулканичните камъни, а долината долу трептеше от топлия въздух.
Недалеч се виждаше стадо хипсилофодонти. Зелените, подобни на газели, животни надигаха глави над тревата и гледаха към тях всеки път, когато чуеха звън на метал, защото Еди и децата сглобяваха високата алуминиева конструкция на наблюдателницата, която толкова ги бе удивила в Калифорния. Сега тази конструкция приличаше на бъркотия от тънки метални пръти, пръснати из тревата.
— А сега да видим — каза Левин и потри длани.
С навиването на макарата алуминиевите подпори започнаха да помръдват и постепенно се заиздигаха във въздуха. Структурата изглеждаше нестабилна и деликатна, но Торн знаеше, че кръстосаните по диагонал подпори й придават удивителна здравина. Постепенно платформата се издигна на три метра, после на пет и накрая спря. Малката къщичка най-отгоре беше точно под най-долните клони на близките дървета, които почти я скриваха от погледите. Подпорите обаче блестяха на слънчевата светлина и се виждаха отдалеч.
— Това ли е? — попита Арби.
— Да, това е.
Торн я обиколи от всички страни и сложи специалните закрепващи щифтове, които й придаваха още по-голяма стабилност.
— Много блести — отбеляза Левин. — Трябваше да я направим черна и матова.
— Еди, хайде да я прикрием — настоя Торн.
— Мога да я напръскам, шефе — отвърна Еди. — Мисля, че имам малко черна боя.
Левин поклати глава.
— Не. Много ще се размирише. Какво ще кажеш за малко палмови листа?
— Разбира се, можем да го направим.
Еди отиде до близките дървета и започна да сече листа с мачетето си.
Кели се вгледа в конструкцията и поклати глава:
— Страхотно е. А какво всъщност представлява?
— Това е наблюдателница — каза Левин. — Хайде, ела.
И започна да се катери нагоре.
Горната част на конструкцията представляваше малка къщичка, чийто покрив се поддържаше от четири алуминиеви рейки на около метър една от друга. Подът също беше от алуминиеви ленти, на около пет сантиметра една от друга, така че имаше опасност нечий крак да се промуши между тях. Левин изтегли горе първия наръч листа, който Еди бе насякъл, и покри с тях пода, за да добие по-нормален вид. Останалите завърза от външната страна на къщичката, за да я скрие.
Арби и Кели се загледаха в животните. От наблюдателницата се виждаше цялата равнина. В далечината, от другата страна на реката, имаше стадо апатозаври. На север пасяха трицератопси. Недалеч от реката няколко динозаври птицечовки с големите си гребени проточиха шии и се запътиха на водопой. Ниското им тръбене достигаше до наблюдателницата — дълбок, неземен звук. След миг откъм гората в срещуположния край на долината в отговор долетя друг вик.