Скрутатор [bg]

Въздухоплавът навлезе в огромен облак, който покриваше по-голямата част от небето. Ниш отново взе далекогледа, макар че вече не бе в състояние да се съсредоточи. А и облаците сякаш разгръщаха слой коприна пред погледа му. Далеч под тях земята също бе обгърната в мъгла. Само кулите и куполите на Алцифер се издигаха над нея.

— Днес е особено оживено — каза след малко той. — Поне десетина лиринкси летят във въздуха.

Иризис хвърли злобен поглед към ротора, където Игур стоеше край Инуи, и отиде да нагледа Флид. Крил-Ниш я последва, но пребледня при вида на Ксервиш и не стоя много.

— Нещо става — промърмори след известно време механикът, продължаващ наблюдението си.

Въздухоплавът все се придържаше малко над облачното дъно. Иризис непрекъснато сновеше между каютата и борда. Над Алцифер мъглата се отдръпна, но пак се задържа около скалите. Неравномерен дъжд прикриваше по-голямата част от гледката.

Иризис изникна на прага, видимо притеснена.

— Той е много зле, Игур. Трябва да направим нещо веднага.

— Виждам конструкта! — тросна се Игур, насочил далекогледа си.

Ниш насочи собствения си прибор в посоката, в която гледаше мистикът. Не виждаше нищо, но пък сред мъгливата гора трудно би могъл да различи метала на корпуса.

Във въздуха продължаваха да се издигат лиринкси. Нови и нови летци изникваха от Алцифер.

— Къде е? — извика механикът.

— Може и да не го видиш, прикрит е с някакво заклинание. Не смея да опитам да го разваля от това разстояние.

— Флид е много зле — повтори Иризис. Мистикът не ѝ обърна внимание. Побесняла, тя изтича до него и започна да го налага с юмруци по главата и раменете. Игур отпусна далекогледа и улови китките ѝ. Жената направи опит да го изрита.

— Престани! — кресна Игур и я завлече в каютата, където Флид лежеше и пъшкаше върху пейката.

Допирайки ръце до корема му, Игур промълви няколко думи.

Напрежението напусна лицето на Ксервиш, дишането му се успокои. Игур леко го разтърси.

— Скрутаторе? Събуди се.

Ксервиш Флид отвори очи.

— Да? — хрипкаво каза той.

— Открих конструкта, само че лиринксите също се отправят към него. Ако не предприемем нещо веднага, те ще го завладеят. Но твоето състояние е много лошо. Изглежда съпротивата ти е нанесла вътрешни увреждания. Мога да успокоя болката ти, както сторих току-що, но не и да ти помогна. Това е по силите единствено на целител.

— Говори по същество — промърмори скрутаторът, както винаги сприхав.

— Но ако се отдалечим сега, ще изгубим конструкта, а заедно с него и възможността да осъществим плановете си. Предоставям ти избор, скрутаторе. Какво ще кажеш?

— Мръсен негодник! — просъска Иризис.

Флид се взираше в тавана.

— Разбираш ли думите ми, скрутаторе? — каза Игур.

— Да.

— Какво решаваш?

— Естествено, че трябва да вземеш летящия конструкт. Защо изобщо питаш? — Главата на Флид се отпусна, умореното дишане се възобнови.