Скрутатор [bg]

Скрутаторът действително се възстанови бързо. Единствените последици представляваха ужасното главоболие и още по-ужасното му настроение. Изглежда той смяташе, че по някакъв начин е бил измамен, което още повече вбеси Иризис. Но на сутринта той бе готов да опита отново.

— Сигурен ли сте, че сте в състояние? — попита занаятчията. — Бих могла да заема мястото ви.

— Не мисля, че това е добра идея — заяви скрутаторът. — Вече зная какво да очаквам.

Отново подеха експеримент. Сияещият бръмбар описваше осмици под тавана. Флид се бе облегнал на масата, загледан в машината, съвсем леко раздвижващ пръсти.

Времето минаваше. Нищо не се случваше.

— Какво ли прави Игур? — прошепна Ниш.

— Нямам представа.

Флид простена и се отпусна на едно коляно, но пръстите му продължиха да се движат, а бръмбарът продължи да следва предишния си полет. От съседната стая долетя вик, секнал рязко.

На механика му се стори, че е доловил тънка усмивка върху лицето на скрутатора.

— Този път той няма да се даде — прошепна Крил-Ниш на Иризис. — Здравата ще изпоти Игур.

— Той е горд глупак — отвърна жената. — Никога не би могъл да се сдобие със силата на Игур. Само ще си докара смъртта. Ще го спра.

Хлар я улови за китката.

— Не се намесвай в делата на мистиците. Не знаеш ли това?

Иризис замахна да го удари, но и тази ѝ ръка се оказа уловена. За момент тя изглеждаше готова да избухне, но след това се успокои и се върна на мястото си, загледана в скрутатора. Флид рухна на колене. Той бе оголил зъби, но пръстите му все така се движеха. Докато му оставаше дъх, старецът нямаше да се предаде.

Нов вик долетя отвъд вратата. Този път Игур направо изрева. Бръмбарът подскочи.

Флид изсумтя, но си върна контрола и изпълни поредна идеална осмица.

— Проклетник! — изрева Игур. Звуците създаваха впечатление, че той се блъска между стените.

С въздишка скрутаторът бавно се отпусна на пода, все още усмихнат. Пръстите му престанаха да се движат.

Бръмбарът направи остър завой, отскочи от стената, стрелна се, бутна вратата на съседната стая и изчезна там.

— Ха! — извика Игур. — Знаех си, че ще успея.

Настъпи тишина.

Иризис помогна на Флид да се изправи.

— Добре съм — промълви той. — Показах му някои номера, нали?

— Проклет идиот! — Жената изтича в другата стая.

Игур лежеше на пода, стиснал машината в ръката си. Той се усмихваше.