Скрутатор [bg]

— Задръж ни на височина, недостижима за лиринксите — каза Игур на Инуи. — Ако някой лиринкс ни нападне неочаквано, без да знае ще сложи край на войната.

— Надали ще останем незабелязани — каза Фин-Мах. — Зрението им през деня не е чак толкова слабо.

— Нямам нищо против да ни видят. Гор често изпраща въздухоплави да кръжат над лиринкските градове, за да събират информация. Въпреки това трябва да се придържаме към облаците колкото се може повече, защото не бива да издаваме преждевременно присъствието си пред летящия конструкт.

Кръжаха над Алцифер цял ден, оглеждайки града и околностите му с далекогледа на Игур, който представляваше същински шедьовър. След раздигането на мъглата видяха роби под лиринкски надзор да обработват градините, но от конструкта нямаше и следа.

— Може би шпионинът ви е допуснал грешка — каза Флид в края на уморителния ден. Той бе прекарал по-голямата част от него върху палубата, вкопчен в стомаха си.

Летяха близо до облачната покривка, което затрудняваше видимостта.

— Не и Уриц… — поде Игур, но замлъкна, насочвайки далекогледа си към приближаващ лиринкс. Това не беше първият: още половин дузина вече ги бяха огледали по-рано през деня. — Странно създание. Прилича по-скоро на човек. Кожата му е лишена от пигментация.

Лиринксът се издигна почти на тяхната височина, енергично работейки с крилете си. Държейки се извън обхвата на бордовите оръжия, той ги обиколи, наблюдавайки ги с големите си очи, сетне се обърна и пое обратно към Алцифер.

— Ако летящият конструкт е бил тук — рече скрутаторът, когато слънцето се канеше да изчезне под хоризонта, — вече го няма. Да се прибираме.

Той отново се закашля, приключвайки с простенване пристъпа. Дуелът с Игур го бе наранил повече, отколкото му се искаше да признае.

— Никъде няма да ходим — каза мистикът. — Може би екипажът му се крие и изчаква да си идем, защото предполага, че този въздухоплав принадлежи на Съвета.

Върнаха се да пренощуват край същия връх, а на сутринта отново заеха позиция, но по-далеч от Алцифер. Гледана от града, машината им би приличала на петънце върху хоризонта. Но и този ден не видяха нищо.

По обед на третия ден от наблюдението, докато се подкрепяха, позеленелият Флид се надигна със стон и рухна край каютата, заплашвайки да полети извън борда. Ниш го улови за ръката и го издърпа обратно, сетне с помощта на Иризис го сложи да легне.

Пулсът на скрутатора бе ускорен и непостоянен. Кожата му бе влажна.

— Състоянието му е лошо, Иризис — каза Ниш.

Игур също дойде да провери.

— Флид е болен — обърна се към него Иризис.

— Не можем да поемем обратно сега. Конструктът е някъде тук. — Мистикът се отправи към вратата и додаде: — Той ще се оправи.

— Не изглежда добре.