Скрутатор [bg]

Тридесет и едно

Няколко дни по-късно Игур се появи особено оживен.

— Елате в работния ми кабинет — каза той на Флид, Ниш и Иризис, които топлеха длани около чаши чай. — Имам нещо да ви покажа.

— Какво? — изфуча скрутаторът. Неговата собствена работа вървеше зле. — Ще искате помощ от нас?

Хладното достойнство се възвърна:

— Елате. — Игур хвана Флид за ръката, а с другата си ръка направи знак на Ниш и Иризис да ги последват.

Четиримата влязоха в кабинета.

— Флид, би ли го издигнал? — Мистикът му подаде малкия бръмбар. — Това е усъвършенстван модел.

Скрутаторът докосна устройството, което забръмча и с поклащане се издигна във въздуха.

— Започни да го насочваш из стаята. — Игур взе дистанционния контролер и се отправи към съседната стая. — Когато се опитам да ти отнема управлението, започни да се съпротивляваш.

— С удоволствие — рече Флид, а очите му блеснаха. Той раздвижи ръце, а бръмбарът се стрелна над главата на Ниш, разрошвайки косата му. Скрутаторът бързо извъртя пръсти и устройството рязко промени посоката си. — Глупава бракма! — изсумтя той.

— Леки движения — каза Иризис. Тя бе прекарала часове, гледайки как Игур затвърждава контрола си над машината. — Нужен ви е спокоен ум.

Само след няколко минути Ксервиш бе придобил достатъчен опит, за да задържа бръмбара в средата на стаята, използвайки едната си ръка. Но напрежението бе видимо. Наложи му се да седне, а пръстите му се бяха вкочанили в извити нокти.

— Готов ли си? — подвикна Игур.

Флид разтърка пръстите си, за да им възвърне подвижността.

— Да.

Бръмбарът продължи да лети по предишния си начин. Минаха минути.

— Знаех си, че е невъзможно — промърмори скрутаторът. Сгърчената му ръка трепереше. — Още колко трябва да го задържам?

Мистикът надникна отвъд прага.

— Какво става?

— Абсолютно нищо — жизнерадостно рече Ксервиш.

Игур се навъси.

— Добре. Приземи го върху масата.

— Не можете ли да го сторите сам?

— Машината ще остане настроена към твоето Изкуство докато не я освободиш или аз не отнема контрола ти.

Флид отпусна бръмбара върху масата, където устройството се претърколи по гръб. Скрутаторът посегна и го изключи.

— Изглежда не се получи? — каза Флид. Не изглеждаше недоволен от провала — великият Игур се бе провалил пред свидетели.

— Вече не ми трябвате — отвърна мистикът.

Тримата бързо се отправиха към вратата. Иризис се задържа на прага.

— Ти също! — нареди Игур със строг глас. — Не съм имал секунда покой от пристигането ти.

Същия следобед Игур ги повика отново. От по-ранната му еуфория нямаше и следа. Той седеше, опрял лакти на масата, загледан в дистанционния контролер.