Сан Феличе

— Вие сте очарователен, защото с вас човек никога не изпада в затруднение. Ще повикаме ли абата?

— Не, господарю, нека му оставим време да прочете молитвеника си, защото и ние има да уреждаме някои наши работи, не по-малко бързи от неговите.

— Вярно е.

— Вчера ваше величество ми направи честта да поиска мнението ми за подправянето на едно писмо.

— Отлично си спомням. А вие ми поискахте време да размислите през нощта. Размислихте ли, преосвещенейши?

— Само това и правих, господарю.

— И така?

— И така, има един факт, който ваше величество няма да оспори: той е, че имам честта да съм ненавиждан от кралицата.

— Така е с всички, които са верни и привързани към мене, драга кардинале. Ако имаме нещастието да се скараме, кралицата ще започне да ви боготвори.

— И тъй като по моя преценка тя ме ненавижда достатъчно, бих желал, ако е възможно, господарю, да не ме ненавижда повече.

— По какъв повод ми казвате това?

— По повод писмото на негово величество австрийския император.

— Какво мислите всъщност?

— Нищо не мисля, но ето какво е станало.

— Да видим — каза кралят, като се облегна на креслото си, за да слуша по-удобно.

— В колко часа ваше величество замина за Неапол със синьор Андрю Бейкър в деня, когато младежът имаше честта да обядва с ваше величество?

— Между пет и шест.

— Добре, между шест и седем, с друга думи, един час след като ваше величество е заминал, на началника на пощенската станция в Капуа с било заповядано да каже на Ферари, когато той отиде да вземе оттам коня, който бе оставил, че е излишно да отива до Неапол, тъй като ваше величество е в Казерта.

— Кой е дал това съобщение?

— Желая да не назовавам никого, господарю, но не преча на ваше величество да отгатне.

— Продължавайте, слушам ви.

— И така, вместо да отиде в Неапол, Ферари идва в Казерта. Защо са искали да дойде в Казерта? Не зная. Навярно за да направят опит да го подкупят.

— Казах ви, драги кардинале, че го смятах неспособен да ми измени.

— Не е станало нужда да се уверят във верността му. Случило се е нещо много по-удобно: Ферари пада, загубва съзнание и е пренесен в аптеката.

— От секретаря на синьор Ектън това вече знаем.

— Там, от страх изпадането му в несвяст да не трае много кратко и той да не дойде в съзнание тогава, когато най-малко очакват, намират за уместно да продължат припадъка му с няколко капки опиева тинктура.

— Кой ви каза?

— Нямаше нужда да питам никого. Който не иска да го мамят, трябва да научава всичко сам.

Кардиналът извади от джоба си една кафеена лъжичка.

— Ето — каза той — лъжичката, с която са му я налели в устата. Върху лъжичката е останал слой от тинктурата, а това показва, че раненият не я е изпил сам, защото в такъв случай слоят щеше да остане по устните му, а упоритата, остра миризма на опиума след повече от месец показа от какво вещество е бил този слой.

Кралят погледна кардинала с чистосърдечното учудване, което проявяваше, когато му посочваха нещо, което никога не би открил сам, защото то надхвърляше интелектуалните му възможности.