Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Костите му трябва да се пренесат под Скалата, в Залата на героите — заяви лейди Джена. — Къде е погребан?
„Никъде. Кървавите глумци съблякоха трупа му и оставиха плътта му за пир на враните“.
— До един поток — излъга Джайм. — Като свърши тази война, ще намеря мястото и ще го върна у дома. — Кости като кости: в последно време едва ли нещо друго можеше да се намери по-лесно.
— Тази война… — Сир Емон се окашля и ябълката на гърлото му заподскача. — Сигурно си видял обсадните машини. Овни, требушети, кули. Не става така, Джайм. Давен иска да ми срине стените, да ми разбие портите. Говори за горящ катран, да подпали замъка. Моя замък. — Бръкна в единия си ръкав, извади свитък и го тикна в лицето на Джайм. — Имам декрета. Подписан от краля, от Томен, виж, с кралския печат, елена и лъва. Аз съм законният владетел на Речен пад и няма да позволя да го превърнат в димяща руина.
— О, я махни тая глупост — сопна се жена му. — Докато Черната риба седи в Речен пад, можеш да си избършеш задника с тази хартия, толкова работа ни върши. — Макар да беше Фрей от петдесет години, лейди Джена до голяма степен си оставаше Ланистър. „Доста голяма степен“. — Джайм ще ти даде замъка.
— Спор няма — отвърна лорд Емон. — Сир Джайм, вярата на лорд баща ви в мен беше съвсем оправдана, ще се уверите. Смятам да бъда твърд, но честен с новите си васали. Блекууд и Бракън, Джейсън Малистър, Ванс и Пайпър ще се уверят, че имат справедлив владетел в лицето на Емон Фрей. Баща ми също, да. Той е господарят на Бродовете, но аз съм господарят на Речен пад. Дългът на сина е да се подчинява на баща си, вярно, но един знаменосец трябва да се подчинява на владетеля си.
„Богове мили!“
— Вие не сте над него, сир. Прочетете си свитъка. Дава ви се Речен пад със земите и приходите му, нищо повече. Петир Белиш е Върховният владетел на Тризъбеца. Речен пад ще е подчинен на властта на Харънхъл.
Това никак не се хареса на лорд Емон.
— Харънхъл е развалина, обладана от духове и прокълната — възрази той. — А Белиш… жалък лихвар, не е истински лорд, родословието му…
— Ако това уреждане не ви харесва, идете в Кралски чертог и се разберете с милата ми сестра. — Церсей щеше да схруска Емон Фрей и да си изчисти зъбите с костите му, не се съмняваше. „Стига да не е прекалено заета да се чука с Озмунд Черно котле“.
— Няма нужда да безпокоим нейно величество с тази глупост — изсумтя лейди Джена. — Ем, защо не излезеш да подишаш малко въздух?
— Да подишам?
— Или да се изпикаеш едно хубаво, ако предпочиташ. Двамата с племенника ми трябва да обсъдим някои семейни работи.
Лорд Емон се изчерви.
— Добре, навън е топло. Ще изчакам отвън, милейди. Сир. — Негово благородие си нави пергамента, поклони се вдървено на Джайм и се изниза от шатрата.
Трудно беше човек да не изпита презрение към Емон Фрей. Беше пристигнал на четиринадесетата си година в замъка на Кастърли, за да се ожени за седемгодишна лъвица. Тирион често подхвърляше, че лорд Тивин му е дал нервен стомах за сватбен дар. „Джена също имаше пръст в това“. Джайм помнеше не един пир, в който Емон чоплеше намусено храната си, докато жена му си правеше непристойни шеги с всеки рицар, който седеше до нея, и разговорът им се накъсваше от буен смях. „Даде на Фрей четири сина, разбира се. Тя поне казва, че са негови“. Никой в Скалата на Кастърли нямаше кураж да намекне, че не е така. Най-малко сир Емон.
Щом Емон излезе, лейди жена му завъртя очи.
— Мъжът ми господар! Какво си мислеше баща ти — да го прави лорд на Речен пад?
— Предполагам, че е мислел за синовете ви.
— И аз мисля за тях. От Ем ще излезе жалък лорд. Тай може да е по-добре, ако има ум в главата да се учи от майка си, не от баща си. — Завъртя очи из шатрата. — Намира ли ти се вино?
Джайм намери бутилка и й наля, с лявата ръка.
— Защо сте тук, милейди? Трябваше да си останете в Скалата на Кастърли, докато свърши боят.
— Ем само като чу, че е лорд, трябваше веднага да дойде да си вземе замъка. — Лейди Джена отпи и изтри уста с ръкава си. — Баща ти трябваше да ни даде Дари. Клеос се ожени за една от дъщерите на орача, ако помниш. Скърбящата му вдовица е гневна, че синовете й няма да получат земите на лорд баща й. Ами Портата е Дари само по майчина линия. Снаха ми Джейн й е леля, сестра на лейди Мария.
— По-малката сестра — напомни й Джайм. — А Тай ще получи Речен пад, по-голяма награда от Дари.
— Отровна награда. Домът Дари е свършил по мъжка линия, Домът Тъли не е. Онзи тъпак сир Риман слага клуп на шията на Едмур, но няма да го обеси. А на Рослин Фрей пъстърва й расте в корема. Внуците ми няма да са в безопасност в Речен пад, докато има и един жив наследник на Тъли.