Пир за врани

Баражът през реката и трите големи лагера на обсаждащата армия се оказаха точно както ги бе описал братовчед му. Лагерът на сир Риман Фрей беше на север от Повален камък, най-големият и най-безредният. Над шатрите се издигаше голяма сива бесилка, висока като требушет. На нея стоеше самотна фигура, с въже на шията. „Едмур Тъли — помисли Джайм и го жегна жал. — Да го карат да стои там ден след ден, с клуп на врата… по-добре да му отсекат главата и да се свърши“.

Под бесилката се виждаше безредно гъмжило от шатри и лагерни огньове. Лордчетата на Фрей и техните рицари бяха вдигнали павилионите си удобно нагоре по течението, далече от клозетните изкопи; надолу бяха пръстени колиби, фургони и волски коли.

— Сир Риман не иска момчетата му да се отегчат, дава им курви, бой с петли и лов на глигани — заговори сир Давен. — Дори им е довел проклет певец. Леля ни доведе Уат Бялата усмивка, представи си, тъй че и Риман трябваше да има певец. Не можем ли просто да завирим реката и да издавим цялата им пасмина, братовчед?

Джайм виждаше стрелците между зъберите на стените на замъка. Над тях се вееха знамената на дома Тъли, непокорната сребърна пъстърва на червено-синьо поле. Но знамето на най-високата кула беше друго: дълъг бял щандарт, извезан с вълчището на Старк.

— Първия път, когато видях Речен пад, бях скуайър, зелен като лятна трева. Старият Съмнър Крейкхол ме прати да отнеса писмо, кълнеше се, че не можело да се повери на гарван. Лорд Хостър ме задържа две седмици, докато обмисляше отговора си, и ме слагаше на всяко ядене да сядам до дъщеря му Лиза.

— Нищо чудно, че облече бялото. На твое място и аз щях да го направя.

— О, Лиза изобщо не беше толкова страшна тогава. — Честно казано, беше хубаво момиче: нежна, с трапчинки и дълга кестенява коса. „Но много плаха. С вързан език и с онзи досаден кикот… нямаше го плама на Церсей“. По-голямата й сестра изглеждаше по-интересна, макар че Кейтлин я бяха обещали на някакво северняшко момче, наследника на Зимен хребет… но на онази възраст никое момиче не можеше да заинтригува Джайм толкова, колкото прочутият брат на Хостър, прославил се с битката с Кралете на Деветте петака при Стъпалата. На масата изоставяше горката Лиза и молеше настойчиво Бриндън Тъли да му разправя за Мелис Чудовищния и за Абаносовия принц. „Сир Бриндън тогава беше по-млад, отколкото съм аз сега, а аз бях по-млад от Пек“.

Най-близкият брод през Червена вилка се падаше над замъка. За да стигнат лагера на сир Давен, трябваше да минат през стана на Емон Фрей, покрай павилионите на речните лордове, сгънали коляно и върнали се в кралския мир. Джайм забеляза знамената на Личестър и Ванс, на Руут и Гудбрук, жълъдите на дома Малък брод и танцуващата девица на лорд Пайпър, но го притесниха знамената, които не видя. Сребърният орел на Малистър не се виждаше никакъв; нито червеният кон на Бракън, върбата на Ригърс или виещите се змии на Пийдж. Макар всички да бяха подновили васалството си пред Железния трон, никой от тях не бе дошъл за обсадата. Джайм знаеше, че Бракън се бият в Черния лес, което оправдаваше отсъствието им, но другите…