Пир за врани

— Точно така го виждам и аз. Добрият ни чичо Ем… мм, лорд Емон де… той значи иска Едмур да го обесят веднага. Присъствието на един Тъли като владетел на Речен пад го тормози почти колкото възможността да се роди още един. Всеки ден ме моли да накарам сир Риман да обеси Тъли, все едно как. Междувременно лорд Гавен Уестърлинг ме дърпа за другия ръкав. Черната риба държи лейди жена му в замъка, с трите му сополиви дечица. Негово благородие се бои, че Тъли ще ги убият, ако Фрей обесят Едмур. Една от тях е малката краличка на Младия вълк.

Джайм май беше срещал Джейни Уестърлинг, макар че не помнеше как изглежда. „Трябва наистина да е хубава, за да е струвала цяло кралство“.

— Сир Бриндън няма да посегне на деца. Черната риба не е чак толкова черна — увери той братовчед си. Вече започваше да схваща защо Речен пад още не е паднал. — Кажи ми за разположението на силите ви.

— Замъка сме го обкръжили добре. Сир Риман и Фрей са на север от Повален камък. На юг от Червена вилка е лорд Емон със сир Форли Престър и останалото от старата ти войска, и речните лордове, които минаха на наша страна след Червената сватба. Навъсена пасмина, да ти кажа. За нищо не ги бива, освен да си седят в шатрите и да се мръщят. Моят лагер е между реките, срещу рова и главната порта на Речен пад. Вдигнахме бараж през Червена вилка, под замъка. Манфрид Тиса и Рейнард Тигъра държат отбраната му, тъй че никой да не може да се измъкне с лодка. Дал съм им и мрежи, да ловят риба, с нея се храним.

— Можем ли да принудим замъка да се предаде от глад? Сир Давен поклати глава.

— Черната риба е изгонил всички безполезни гърла и е опоскал околностите. Има запаси да изхрани хора и коне поне за две години.

— А ние как сме с провизиите?

— Докато в реките има риба, няма да измрем от глад, макар че не знам как ще храним конете. Фрей мъкнат храна и фураж от Близнаците, но сир Риман твърди, че нямал достатъчно да дава и на нас, тъй че се налага сами да търсим фураж. Половината хора, които пращам за храна, не се връщат. Някои дезертират. Други ги намираме да зреят по дърветата, с въжета на шиите.

— И ние се натъкнахме на няколко онзи ден. — Намериха ги съгледвачите на Адам Марбранд, увиснали с почернели лица от клоните на една киселица. Телата бяха съблечени до голо и между зъбите на всеки беше тикната киселица. Рани нямаше никой — явно се бяха предали. Силния глиган беше кипнал от яд и се закле люто да отмъсти на всеки, който дръзва да убива воини като прасета сукалчета.

— Може да са били разбойници — отвърна сир Давен, щом Джайм му го разказа. — Или не. Още се навъртат банди северняци наоколо. А и тези лордове на Тризъбеца може да са сгънали коляно, но според мен сърцата им още са… вълчи.

Джайм хвърли поглед към двамата си скуайъри, които се мотаеха край мангала и се преструваха, че не слушат. Луис Пайпър и Гарет Пийдж бяха синове на речни лордове. Бяха започнали да му допадат и щеше да му е противно, ако се наложеше да ги даде на сир Илин.

— Въжетата намекват за Дондарион според мен.

— Твоят Господар на мълнията не е единственият, който може да връзва клуп. Не ме карай да почвам за лорд Берик. Той е ту тук, ту там, навсякъде, но щом пратиш хора след него, се стапя като лятна роса. Речните лордове му помагат, изобщо не се съмнявам в това. Проклет лорд, вярвай ми. Един ден чуеш, че е умрял, на другия ти разправят, че не може да бъде убит. — Сир Давен остави чашата си. — Съгледвачите ми съобщават за огньове нощем по високите места. Смятат, че са сигнални огньове… все едно сме опасани с кръг от наблюдатели. А и в селата се виждат огньове. Някакъв нов бог…