Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
Докато разпалваше дървата и шеташе нагоре-надолу на пръсти, докато разглеждаше спящата жена и мечтаеше в ъгъла, а после отново я разглеждаше, беше минало доста време. Минали бяха два-три часа. През това време Верховенски и Липутин бяха вече успели да посетят Кирилов и да си отидат. Най-накрая, както седеше в ъгъла, задряма и той. Изведнъж се чу стон — беше се събудила. Той скочи като заварен на местопрестъплението.
— Ох, Marie, заспал съм… Ох, какъв подлец съм аз!
Тя се надигна, озърна се учудено и в първия момент сякаш не разбра къде се намира; и изведнъж гневно избухна:
— На какво прилича това? Заела съм леглото ви и изнемогвайки от преумора, съм заспала, а вие да не ме събудите! Как посмяхте да си го помислите, че възнамерявам да ви бъда в тежест!
— Как можех да те събудя?
— Можели сте, длъжен бяхте! Нали нямате друг креват, а пък аз заех вашия. Нямате право да ме поставяте във фалшиво положение. Или си въобразявате, че съм дошла да се възползвам от благодеянията ви? Благоволете незабавно да заемете леглото си, а аз ще легна в ъгъла, на столовете…
— Marie, няма толкова столове, пък и няма какво да се постеле.
— Значи, на пода. Нали иначе вие ще трябва да спите на пода. Искам на пода, веднага, веднага.
Стана, понечи да тръгне, но внезапно изстена и сякаш подкосена от някаква остра болка, падна на кревата. Шатов притича, но Marie зарови лице във възглавницата, хвана ръката му и с все сила почна да я стиска в своята. Така продължи няколко минути.
— Marie, гълъбче, ако трябва, тук имаме доктор, доктор Френцел, познаваме се и е много… Бих могъл да го повикам.
— Глупости!
— Как тъй глупости? Кажи, Marie, какво те боли? Може би трябва компрес… на корема например… Аз това и без доктор го мога… или синап.
— Какво значи това? — много странно попита тя, изведнъж вдигна глава и го загледа изплашено.
— Кое по-точно, Marie? — не разбра Шатов. — За какво точно ме питаш? О, боже, съвсем се обърках, Marie, не се сърди, че не разбирам нищо.
— Ох, оставете ме на мира, няма какво да разбирате. Пък и много смешно би било… — горчиво се усмихна тя. — Говорете ми нещо. Разхождайте се по стаята и говорете. Не стойте до мен и престанете да ме гледате, най-важното, не ме гледайте, петстотин пъти вече ви молих!
Шатов взе да ходи из стаята, забил очи в пода, стараейки се с все сила да не поглежда към нея.
— Тук има, само не се сърди, Marie, моля те, тук има салам и чай, съвсем наблизо… Ти одеве почти не яде…
Тя се ядоса и с отвращение замаха с ръка. Шатов в отчаяние си прехапа езика.
— Вижте какво, възнамерявам да отворя тук книговезница на разумните начала на съдружието.325 Кажете си мнението като тукашен човек: ще има ли успех, или не?
— Е, Marie, тук не четат книги, пък и изобщо няма книги. Къде ще седне той да ги дава за подвързия.
— Кой „той“?
— Тукашният читател и тукашният жител изобщо.
— Че говорете по-ясно де, какво е това „той“. Не знаете граматиката.
— Това е в духа на езика, Marie — промърмори Шатов.
— Стига с тоя ваш дух, омръзна ми. Защо тукашният жител или читател няма да си дава книгите за подвързия?
— Защото четенето на книги и подвързването на книги са цели два периода в развитието и разликата е огромна. Отначало той се научава да попрочита по малко, с векове, разбира се, но е немарлив към книгата, мачка я, къса, цапа, смятайки я за несериозно нещо. Подвързията означава вече и уважение към книгата, означава, че не само обича да чете, но го е признал за сериозна работа. Русия още не е доживяла до този период, Европа отдавна си подвързва книгите.
— Макар и по педантски, това е все пак добре казано и ми напомня нещо отпреди три години — преди три години понякога говорехте твърде умни неща.
Тонът й беше все тъй капризен и изпълнен с отвращение към всичко.
— Marie, Marie — с умиление заговори Шатов, — о, Marie! Да знаеш само колко нещо мина и замина през тия три години! Чух, че си почнала да ме презираш, задето си промених убежденията. Но от какво се отказах? От враговете на живия живот — остарели либералчета, които се боят от собствената си независимост; лакеи на мисълта, врагове на личността и свободата, безпомощни проповедници на мършата и разложението! Какво са те: старост, златна среда, най-еснафската, най-подлата бездарност, завистливо равенство, както си го представя лакеят, както си го е представял французинът през деветдесет и трета година… А главното — навред мерзавци, мерзавци и мерзавци!
325
… възнамерявам да отворя тук книговезница на разумните начала на съдружието. — Ироничен намек по адрес на Чернишевски и неговата идея за „производствената асоциация“ (работилниците на Вера Павловна в „Какво да се прави?“).