Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
— Моля да ме извините за примитивното въведение — изрече Залетл. — Сам съм и няма кой друг да включи камерата. — Той преметна крак върху крак, облегна се назад и продължи с официален тон. — Името ми е Хелмут Залетл. Имам лекарско образование. Живея в Залцбург, Австрия, но по рождение съм немец. В момента на записа съм на седемдесет и девет години. Когато го гледате, вече няма да бъда между живите. — Залетл помълча и впи поглед в камерата, като че искаше да подчертае думите си. Мисълта за предстоящата смърт сякаш изобщо не го вълнуваше. — Онова, което ще чуете, е изповед. За убийство. За фанатизъм. За съдбата на едно откритие. Надявам се да ме извините, че не говоря добре английски… През 1939 година бях млад хирург в Берлинския университет. Представител на райхсканцлера ми предложи да стана член на изследователска група по новите перспективи в хирургията. По-късно, като член на нацистката партия и групенфюрер от СС бях назначен за комисар по въпросите на общественото здравеопазване. Може би знаете част от тези подробности, защото те са обществено достояние. По-подробна информация ще откриете във Федералния архив в Кобленц.
Залетл посегна за чаша вода, отпи глътка и отново се обърна към камерата.
— През 1946 година бях изправен пред съда в Нюрнберг по обвинение в подготовка и водене на агресивна война. Бях оправдан и скоро след това се заселих в Австрия, където практикувах медицина до седемдесетгодишна възраст. Поне така изглеждаше отстрани. В действителност продължавах да бъда министър на Райха, макар че той официално бе престанал да съществува.
През 1938 година, под ръководството на Мартин Борман — секретар, а по-късно и заместник на фюрера, твърдо уверен, че Бог помага само на силните нации — бе започната работа именно върху това: да се съхрани Третият райх. За тази цел Борман създаде както специална програма, така и средствата за нейното осъществяване.
Всичко започна под формата на скъпа, сложна и извънредно подробна социално-икономическа и политическа прогноза за бъдещето. Използвайки труда на огромен брой експерти от всички области на науката, които не знаеха почти нищо за целта на изследването, Борман успя за две години да разработи едно твърде рисковано, но както се оказа удивително точно предсказание за световното развитие от 1940 до края на века.
Без да навлизам в подробности, ще кажа само, че изследването предвиждаше поражението на Райха от съюзническите армии и последвалото разделяне на Германия. Възхода на Съединените щати и Съветския съюз като свръхсили, неизбежната „студена война“ и надпреварата във въоръжаването. Развитието на японската икономическа мощ, предизвикано от световното търсене на по-съвършени автомобили и авангардни технологии. Прогнозата за следващия половин век включваше четири най-важни елемента: възраждането на Западна Германия, която отново ще се превърне в промишлен и финансов гигант с най-стабилна икономика в целия западен свят; осъзнатата необходимост от икономическо сътрудничество между европейските държави; обединението на двете германски държави и накрая надпреварата във въоръжаването, която ще разори Съветския съюз и ще предизвика рухването на целия комунистически блок. В тези научни прогнози, които излагам съвсем опростено, тайно бе засято семето, съхраняващо Третия райх.
Шепа богати и могъщи германски финансисти, които оставаха верни до смърт на на нацистката кауза, но бяха успели да скрият това, създадоха безименна организация с пипала по целия свят. С годините Организацията се разрастваше, като всеки нов член биваше подложен на строга проверка.
Отначало движението трябваше да излезе наяве съвсем бавно, като незначителен дял от крайната десница. Девизът му щеше да бъде „национализъм“. Нямаше да се споменават думи като райх, арийци, нацизъм. Всичко щеше да стане тихо, пресметливо, със силата на огромни богатства и изключително влияние върху цялото германско общество, от крайната левица до крайната десница, от старците до възторжените юноши, от богатите банкери и интелектуалци до бездомниците, невежите и безработните. След обединението на Германия шумът постепенно щеше да се засили, използвайки обществения хаос и противопоставянето на имащите от запада срещу нямащите от бившия комунистически изток. Атмосферата на недоверие и гняв щеше да натежи още повече след нахлуването на емигрантска вълна от развалините на съветския блок.
И това щеше да стане не само в Германия. От години работим с подобни движения в страните от цялата Европейска общност. Първият тътен щеше да долети откъм Франция. По наша заповед щяха да последват безредици и в други държави.