Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Разбрах, че Торанага-сама е подал оставка.
— Така е, Ябу-сан, вярно е. Ито Терудзуми-сама ще го замести. Моят господар ще стане новият председател на регентите.
Паника обзе Ябу, Торанага му бе казал, че четиримата никога няма да постигнат съгласие кой да бъде пети, Ито Терудзуми беше дребен даймио на провинция Негато в западната част на Хоншу, но родът му беше древен, по произход Фуджимото, затова можеше да бъде приет за регент, макар да бе некадърен, женствен и марионетка в чужди ръце.
— За мен е чест, че съм поканен — опита се Ябу да спечели време.
— Моят господар си помисли, че сигурно ще пожелаете да тръгнете веднага. Тогава ще успеете да пристигнете в Осака за срещата. Заповяда да ви предам, че са поканени всички даймио в империята. Сега, по същото това време, си получават поканите. Така всички ще имат възможност да пристигнат навреме — на двадесет и първия ден. Негово императорско величество, император Го-Ниджо, позволи в чест на срещата да се устрои тържествена изложба на цветя.
И Джодзен подаде свитъка с поканата.
— Но това е печатът на Съвета на регентите!
— Моят господар изпраща поканите сега с пълното съзнание, че като верен васал на покойния тайко и верен васал на Яемон, неговия син, наследник и бъдещ пълноправен управител на империята, щом навърши пълнолетие, вие ще разберете, че новият Съвет ще одобри, разбира се, действията му.
— За мен действително ще бъде голяма привилегия да присъствувам на официалната среща. — Ябу едва смогваше да овладява израза на лицето си.
— Добре. — Джодзен извади втори свитък, отвори го и го подаде. — Това е копие от писмото, с което Ито-сама се назначава за регент, одобрено и подписано от останалите регенти — господарите Ишидо, Кияма, Оноши и Сугияма.
Джодзен не си направи труда да прикрие ликуващия си израз, защото много добре знаеше, че по този начин капанът за Торанага и всичките му съюзници се затваряше и че същевременно писмото правеше неуязвими и него самия, и хората му.
Ябу пое писмото. Пръстите му потрепериха. Достоверността му не подлежеше на никакво съмнение. Беше подписано дори от Йодоко-сама, съпругата на тайко, която потвърждаваше, че документът е верен, подписано в нейно присъствие, и е един от шестте екземпляра, разпратени из цялата империя, а този именно екземпляр бе предназначен за владетелите на Ивари, Микава, Суруга, Идзу и Кванто. Датата беше от преди единадесет дни.
— Владетелите на Ивари, Микава, Суруга и Тотоми вече приеха. Ето печатите им. Вие сте предпоследен в моя списък. Последен е Торанага-сама.
— Моля ви да благодарите от мое име на господаря си и да му предадете, че с нетърпение очаквам да го поздравя и да му честитя — отвърна Ябу.
— Добре. Ще искам да ми потвърдите същото и в писмена форма. Може още сега.
— Довечера, Джодзен-сан. След като се навечеряме.
— Много добре. А сега ще отидем да погледаме как вървят военните учения.
— Днес няма да има учения. Всички са на поход. — В момента, в който Джодзен и придружаващите го самураи навлязоха на територията на Идзу, Ябу веднага беше уведомен за това и незабавно нареди на хората си да прекратят стрелбата и да продължат ученията безшумно на доста голямо разстояние от Анджиро. — Утре можете да ме придружите — по обед, ако ви е удобно.
Джодзен погледна към небето. Денят преваляше.
— Добре. И без това много ми се спи. Но привечер Ще дойда пак, с ваше позволение. Тогава вие, вашият командир Оми-сан и заместникът му Нага-сан ще ми разкажете, в интерес на моя господар, за ученията, пушките и всичко. Както и за варварина.
— Той… ах, да… разбира се. — Ябу махна на Игураши. — Настани както подобава нашия почетен гост и хората му.
— Благодаря, но няма нужда — бързо възрази Джодзен. — Голата земя е рогозка за самурая, седлото е неговата възглавница. Само бих се изкъпал, ако обичате. Каква влага! Ще разположа бивака си горе на билото с ваше позволение, разбира се.
— Както желаете.