Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Игураши разпалено се противопостави на подобна идея.
— В момента, в който Джодзен разбере какво става, той ще изпрати човек да съобщи на Ишидо. Новината е такава, че това е неминуемо. Ишидо ще ни открадне плановете и тогава сме загубени.
— Ще проследим пратеника и ще го убием.
Ябу пламна.
— Писмото бе подписано от най-високопоставените сановници в тази страна! Те до един са под закрилата на регентите! Трябва да сте полудели, за да предлагате такова нещо! Това убийство ще ме постави извън законите, ще ме превърне в парий!
Оми поклати глава и увереността не напусна нито за миг лицето му.
— Според мен Йодоко-сама и останалите са били заблудени, включително и негово императорско величество, от предателя Ишидо. Трябва да укрием пушките, господарю, трябва да спрем всеки куриер до…
— Млък! Това, което ме съветвате, е безумие!
Сми се поклони дълбоко, докато Ябу го шибаше о думите си. Но веднага след това вдигна очи и каза най-спокойно:
— Тогава ви моля да ми разрешите да извърша сепуку, господарю. Ала преди това ми позволете да довърша мисълта си. Дългът ми към вас ще остане неизпълнен, ако не направя всичко възможно да ви защитя. Моля за тази последна услуга, като ваш верен васал.
— Добре, говорете!
— Сега не съществува никакъв Съвет на регентите и следователно този невъзпитан Джодзен, който ви оскърби, и неговите хора не се намират под ничия законна закрила, освен ако вие не уважите един незаконен документ поради вашата… — Оми за малко да каже „слабост“, но навреме се усети. — Поради изпадане в заблуда като всички останали. Съветът не съществува. Те не могат да „заповядват“ каквото и да било на когото и да било. След като се свика — друг въпрос, тогава сте длъжен да се подчинявате. Но сега — колко даймио ще се подчинят, преди да получат законни заповеди? Само съюзниците на Ишидо. Та нали управителите на Ивари, Микава, Тотоми и Суруга са негови роднини и открити съюзници! Документът определено означава война — това е така, но ви моля вие да диктувате условията й, а не Ишидо. Отнесете се към тази заповед с презрението, което заслужава. Торанага, за разлика от Ишидо, досега не е побеждаван в бой. Той не участвува в пагубното нападение срещу Корея, организирано от тайко. А Ишидо взе участие. Торанага подкрепя корабите и търговията. А Ишидо е против тях. Торанага ще иска варваринът да му построи флота — нали и вие така го посъветвахте? А Ишидо няма. Ишидо ще затвори вратите на империята, докато Торанага ще ги разтвори широко. Ако спечели, Ишидо ще подари на Икава Джикю вашата наследствена провинция Идзу, а Торанага в случай на победа ще ви даде провинцията на Джикю. Нали сте негов главен съюзник! Подари ви собствения си меч! Повери ви контрола над всички пушки. А пушките гарантират победа — ако нападението се извърши изневиделица. А какво ще ви даде селянинът Ишидо в отплата? Изпраща ви един ронин, лишен от всякакви обноски, да ви посрами в собствената ви провинция! Повтарям — Торанага Миновара е единственият ви избор. Трябва да застанете на негова страна.
Той се поклони и смирено зачака. Ябу погледна към Игураши.
— Е, какво ще кажеш?
— Съгласен съм с Оми-сан, господарю. — Лицето на Игураши не криеше силното му безпокойство. — Що се отнася до убийството на вестоносеца — смятам, че с опасно, и след това връщане назад няма. А Джодзен сто на сто ще изпрати утре един или двама. Освен ако не изчезнат безследно убити от бандити… — Той млъкна по средата на изречението. — Пощенски гълъби! Видях кафези на товарните коне на Джодзен!
— Още тази нощ трябва да ги отровим — обади се Оми.
— Как? Нали ще бъдат охранявани?
— Не знам. Но трябва да ги премахнем или осакатим преди залез слънце.
— Игураши, изпрати хора да следят Джодзен — нареди Ябу. — Разбери дали днес ще изпрати гълъб.
— Предлагам също така да изпратите всички соколи и соколари на изток — бързо добави Оми.
— Ще заподозре предателство ако всичките му птици бъдат уловени във въздуха — възрази Игураши.
— Трябва да ги спрем — сви рамене Оми.
Игураши погледна Ябу, който кимна примирено.
— Прави каквото казва.
Игураши се върна и се обърна направо към Оми:
— Оми-сан, току-що ми хрумна нещо. Много от нещата които казахте за Джикю и Ишидо, са верни. Но щом съветвате да направим така, че пратениците да „изчезнат“, тогава защо изобщо да се занимаваме с Джодзен? Защо да му казваме каквото и да било? Защо да не ги избием до един сега?
— Наистина, защо не? Освен ако Ябу-сама не желае да се позабавлява. Съгласен съм с вашия план, Игураши-сан, по-добър е.
И двамата впериха погледи в Ябу.
— Как да опазя пушките в тайна? — попита той.