Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
„Но аз не съм символ — искаше да им каже Джак. — Аз съм човек, изпълнен със съмнения.“ По пътя се размина с още четирима агенти и забеляза начина, по който го гледаха, доверието и уважението в очите им. Те наистина очакваха от него да знае какво да прави, какво да каже на Шефа, сякаш той бе с нещо по-велик от тях. Единствено Райън знаеше, че не беше. Просто се оказа достатъчно глупав, че да приеме пост, налагащ по-големи отговорности от техните, по-тежки, отколкото би искал.
— Не ми носиш нищо забавно, нали? — попита Дърлинг, когато той влезе в кабинета.
— Не. — Джак зае мястото си.
Президентът разгада изражението и мислите на съветника си едновременно и се усмихна.
— Я да видим. Аз би трябвало да ти кажа да се отпуснеш, а ти да ми отвърнеш със същото, нали?
— Трудно е да вземеш правилно решение, ако си прекалено напрегнат — съгласи се Райън.
— Да, само че има нещо друго. Ако не си под напрежение, тогава решението не е много важно и проблемът се урежда на по-ниско равнище. Трудните стигат дотук. Много хора са се изказали по въпроса — рече Дърлинг. Изказването бе удивително щедро, понеже той доброволно пое част от бремето му, като напомни на Джак, че в крайна сметка той само съветваше президента. От мъжа зад старото дъбово бюро струеше величие. Райън се питаше колко ли трудно се носеше такъв товар и дали президентът го приемаше като изненада, или просто като още едно задължение, с което трябва да се справи.
— Добре, какво има?
— Трябва ми вашето разрешение. — Райън обясни предложенията на Головко (първото направено в Москва, а второто само преди няколко часа) и различните им аспекти.
— Ще получим ли така по-ясна картина?
— Възможно е, но не ни се предлага достатъчно.
— И?
— Такова решение винаги е било от вашата компетенция.
— Защо трябва аз…
— Сър, така разкриваме както самоличностите на разузнавателни агенти, така и оперативни методи. Технически погледнато, решението сигурно не трябва да е ваше, обаче трябва да знаете за това.
— Ти препоръчваш да бъде одобрено. — Дърлинг нямаше нужда да задава въпрос.
— Да, сър.
— Можем ли да се доверим на руснаците?
— Не съм казал, че трябва да им се доверим, господин президент. Става дума за съчетаване на нужди и способности плюс потенциално изнудване.
— Имаш зелена улица — рече президентът, без да се замисли много. Може би това бе критерий за доверието му в Райън и така прехвърляше тежката отговорност обратно на посетителя си. Дърлинг изчака няколко секунди, преди да зададе следващия си въпрос: — Какво са намислили те, Джак?
— Японците ли? На пръв поглед цялата история е напълно безсмислена. Въпросът, на който непрекъснато се връщам, е защо трябваше да потопят подводниците. Защо да убиват хора? Просто не виждам необходимост за престъпването на тази граница.
— И защо трябваше да сторят това на най-значимия си търговски партньор? — добави Дърлинг най-очевидния въпрос. — Нямахме възможност да обмислим положението, нали?
Райън поклати глава.
— Нещата определено ни се струпаха изведнъж. Даже не знаем нещата, които все още не знаем.
Президентът килна глава на една страна.
— Какво?
Джак се усмихна за кратко.
— Жена ми обича да го казва относно медицината. Трябва да знаеш какво не знаеш. Нужно е да определиш какви са въпросите, преди да започнеш да търсиш отговори.
— Как да го направим?
— Мери Пат е пуснала хора, които задават въпроси. Преглеждаме всичката налична информация. Опитваме се да си извадим изводи от нещата, които знаем, търсим връзки. Може да се научи много от онова, което противникът се опитва да направи, и от начина, по който подхожда. Сега най-много ме гризе следното: защо потопиха двете подводници? — Райън погледна през президента към паметника на Вашингтон отвън, към този стабилен, здрав обелиск от бял мрамор. — Направиха го по начин, който според тях ще ни предостави изход. Можем да съобщим, че са се сблъскали или нещо подобно…
— Наистина ли очакват, че просто ще се примирим с жертвите и…
— Те ни дадоха избор. Може би не го очакват, ала възможността съществува. — Райън помълча около тридесет секунди. — Не. Не биха могли да ни преценяват толкова погрешно.
— Продължавай да мислиш на глас — нареди му Дърлинг.
— Орязахме флота си прекалено много…
— Не желая да чувам това сега — бе последвалият малко остър отговор.
Райън кимна и вдигна ръка.
— Зная, прекалено късно е да се тюхкаме защо или как. Важното обаче е, че те също го знаят. Всеки е наясно какво имаме и какво не, и с нужните знания и подготовка може да заключи на какво сме способни. Сетне построява операциите си въз основа на комбинация от нещата, на които е способен, и тези, които ние можем.