Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Какво щяха да направят американците ли? „Че какво можеха вече да направят?“ — запита се адмиралът. Задаваше си този въпрос отново и отново и винаги стигаше до един и същ отговор. Бяха загубили твърде много потенциал. Те зависеха от способността си да респектират другите, като забравяха, че внушаването на страхопочитание е свързано с действителните възможности за предприемане на действия, ако не успееш да уплашиш противника. Пак старото уравнение — „не бих искал, но мога“. За тяхно нещастие американците се осланяха твърде много на първото и бяха пренебрегнали второто и Сато знаеше, че по всички правила по времето, когато пак щяха да могат, противникът им щеше да е в състояние да ги възпре. „Цялостният стратегически план, за чието изпълнение спомогнах, съвсем не е нов — просто го изпълнихме по-добре от първия път“ — мислеше си той, застанал край тройния екран и наблюдаващ радарните символи, които обозначаваха невоенни самолети, следващи установените си маршрути. Самата картина показваше, че светът възвръщаше нормалния си вид без дори една рязка промяна.
Райън знаеше, че трудната част като че ли винаги идваше след вземането на решения. Самото решаване не тежеше толкова на душата, колкото това, че трябваше да се живее с него. Дали постъпи правилно? Можеше да се прецени единствено при умуване след събитията, а тогава винаги беше късно. Нещо по-лошо: закъснялата преценка винаги бе отрицателна, понеже човек рядко поглежда назад да обмисли постъпки, които са били правилни. В определен момент нещата престават да са черни и бели. Премерваш възможностите, преценяваш факторите, ала съвсем скоро осъзнаваш, че в каквото и начинание да се впуснеш, някой ще пострада. В тези случаи идеята е да пострадат най-малко хора или други неща, но дори тогава навреждаш на живи хора, които иначе не биха пострадали изобщо, и всъщност избиращ чий живот да съсипеш (или погубиш) подобно на безразлично божество от митологията. Още по-лошо става, когато познаваш някои от играчите, защото те имат лица, които въображението ти може да види, и гласове, които може да чуе. Способността да вземаш такива решения се нарича морална смелост от онези, на които това не им се налага, и стрес от решаващите.
И все пак трябваше да го стори. Прие тази служба със съзнанието, че ще има такива моменти. Преди изложи Кларк и Чавес на риск в Източната африканска пустиня и смътно си спомняше тогавашните си притеснения. Обаче мисията мина сполучливо и после вече му изглеждаше като безобиден номер на Хелоуин, удивително хитра игричка, в която играеха нация срещу нация. А колкото до факта, че в резултат на нея едно човешко същество в лицето На Мохамед Абдул Корп загуби живота си… Е, сега бе лесно да се каже, че е заслужил участта си. Райън си беше позволил да заключи този спомен в едно от чекмеджетата на ума си, откъдето да го изрови след години, в случай че някога се поддадеше на подтика да пише мемоари. Сега обаче споменът се върна, изваден от архива поради необходимостта пак да се изложи на риск животът на хора от плът и кръв. Джак заключи поверителните си документи, след което се отправи към Овалния кабинет.
— Излизам, за да видя шефа — каза той на един таен агент в северно-южния коридор.
— ФЕХТОВАЧ се отправя към СКАЧАЧА — съобщи агентът по микрофона си, тъй като за телохранителите в сградата, която за тях бе просто Домът, те бяха толкова хора, колкото и символи, или по-Точно обозначения в съответствие с функциите им.