Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Братът заговори почти със задоволство.
— Видя ли? — засмя се той. — Щом загазиш, и твоят брат непрокопсаник идва да ти помогне. Оставих всичко и дойдох колкото можах по-бързо. Спряхме в Осака за храна и после пътувахме цялата нощ. Сега съм тук и може да спреш да се тревожиш. Каквото и да стане, няма да дам на никого с пръст да докосне училището…
— Какво е това? — продължи той грубо, като се обърна към един прислужник, който бе внесъл чай. — Нямам нужда от чай! Идете да приготвите малко саке. И някой да затвори външната врата! Да не сте полудели? Не виждате ли, че на брат ми му е студено?
Седна, наведе се над мангала и мълчаливо впери поглед в лицето на болния.
— Какво бойна стойка зае срещу Мусаши? — попита. — Защо изгуби? Този Миямото Мусаши може да си е спечелил име, обаче не е много повече от прост начинаещ, нали така? Как се остави да те изненада някой така неизвестен като него?
От вратата един от учениците извика Деншичиро по име.
— Е, какво има?
— Сакето е готово.
— Донесете го!
— Сложил съм го в другата стая. Първо ще искате да се изкъпете, нали?
— Не искам да се къпя! Донесете сакето тук.
— Тук до леглото на Младия учител ли?
— Че защо не? Аз не съм го виждал от няколко месеца и сега искам да говоря с него. Не винаги сме били в отлични отношения, но брат в нужда се познава. Ще пия тук с него.
Наля си пълна чаша, после още и още.
— А, хубаво е. Ако беше добре, щях да налея и на теб.
Няколко минути Сеиджуро търпя това, после погледна нагоре и каза:
— Ще имаш ли нещо против да не пиеш тук?
— А?
— Това ме връща към много неприятни спомени.
— О?
— Мисля си за баща ни. Той нямаше да е доволен от това, как ти и аз все сме си угаждали. И каква полза сме имали и двамата от това?
— Какво ти става?
— Може би още не разбираш, но аз, докато лежах тук, имах време да съжалявам за пропиляния си живот.
Деншичиро се изсмя.
— Говори само за себе си! Винаги си бил от неспокойните и чувствителните. Ето защо от теб никога не излезе истински майстор на сабята. Ако искаш да чуеш истината, аз мисля, че е било грешка от твоя страна да предизвикваш на двубой Мусаши. Но всъщност не е от голямо значение дали е щял да бъде Мусаши или някой друг. Войнствеността просто не е в кръвта ти. Нека това поражение ти е за урок, за да забравиш вече за сабления бой. Преди много време ти казах, че трябва да се оттеглиш. Би могъл да продължиш да оглавяваш дома Йошиока и ако някой има намерението да ни предизвика и не можеш да се измъкнеш, аз ще се бия вместо тебе.
— Отсега нататък остави доджото на мен. Ще ти докажа, че мога да му спечеля няколко пъти по-голямо признание, отколкото по времето на баща ни. Стига само да оставиш настрана подозрението си, че се опитвам да ти отнема училището, и ще ти покажа какво мога да направя.
Той наля последния остатък от сакето в чашата си.
— Деншичиро! — извика Сеиджуро.
Опита се да стане от постелята, но не успя дори да отметне завивките. Падна назад, вдигна ръка и стисна брат си за китката.
— Внимавай! — изломоти Деншичиро. — Ще си разлея заради теб пиенето.
Премести чашата в другата си ръка.
— Деншичиро, с радост ще ти отстъпя училището, но ще трябва да заемеш и моето място като глава на дома.
— Добре, щом така искаш.
— Не бива да поемаш така лесно това бреме. По-добре е да поразмислиш. По-скоро… ще закрия училището, отколкото да позволя да допуснеш същите грешки като мен и да донесеш още повече срам на бащиното ни име.
— Не ставай смешен. Аз не съм като теб.
— Обещаваш ли да поправиш начина си на живот?
— Я спри! Ще пия, когато искам — ако за това става дума.
— Не ме е грижа за пиенето ти, стига да не отиваш до крайности. В крайна сметка моята грешка не се дължеше на саке.
— А, ще се обзаложа, че при теб работата е била заради жените. Винаги си ги харесвал прекалено. Като се оправиш, най-добре ще е да се ожениш и да започнеш улегнал живот.
— Не. Отказвам се от сабята, но сега не е време да мисля за съпруга. Има обаче един човек, за когото трябва да направя нещо. Ако мога да съм сигурен, че тя е щастлива, няма да искам нищо повече. Ще съм доволен да живея сам в сламена хижа сред гората.
— Коя е тя?
— Няма значение; това не те засяга. Като самурай смятам, че трябва да не се отказвам и да се опитам да изкупя своите грешки. Но сега ще успея да преглътна гордостта си. Можеш да поемеш училището.
— Така ще направя. Имаш думата ми. Кълна се също, че скоро ще очистя твоето име. Къде точно е сега Мусаши?