Сътворението

— Струва ми се, че не си схванал същността на най-мъдрия човек, живял някога на земята — отговори Фан Чъ.

— И как бих могъл, след като самият аз съвсем не съм мъдър?

Направих всички обичайни жестове на смирение.

— За Конфуций само нравствеността има значение в живота. Това означава, че щом личното желание или интерес противоречи на правилната постъпка, то това желание или интерес трябва да отстъпи. Като човек той иска да почете Йен Хуей. Но като привърженик на правилното не може да извърши постъпка, противоречаща на поведението, което смята за правилно.

— И затова на бедния Йен Хуей е отредено бедно погребение.

— Да. Всеки има определени задължения към суверена, родителите, приятелите, човешкия род. Но тези задължения понякога си противоречат. Очевидно дългът към суверена стои над дълга към приятеля. Разбира се, има най-различни двусмислени положения. За Конфуций нашият законен суверен е херцог Ай. За нас това е барон Кан. В известен смисъл Конфуций е прав. В известен смисъл ние. Нито той ще отстъпи, нито пък ние можем да отстъпим. Оттам идва бедата.

— А кой в последна сметка определя кое е правилно?

Стигнахме до парадния вход на двореца.

— Небето, почетни гостенино.

— Какво е небето, заместник-управителю Фан Чъ?

Приятелят ми се усмихна.

— Небето е това, което е правилно.

И двамата се разсмяхме.

Мисля, че на практика конфуцианците са атеисти. Те не вярват нито в задгробния живот, нито в Страшния съд. Не се интересуват нито как е бил сътворен този свят, нито с каква цел. Вместо това се държат, като че ли този живот е всичко, което съществува, и да се изживее правилно, е единственото нещо, което има значение. За тях „небето“ е просто дума, с която описват правилното поведение. И понеже простолюдието отнася всичко непостижимо за разума към небето — понятие толкова старо, колкото и самите китайци, — Конфуций умело го бе из-ползвал, за да придаде божествен авторитет на предписанията си за поведението на хората един към друг. А пък за да въздействува на образованите както от Чжоу, така и от Шан, той се бе потрудил да стане най-образованият човек в Средното царство. Затова нямаше текст от книгите на Чжоу, който той да не може да цитира в своя полза, Но независимо от силната ми неприязън към атеизма и раздразнението ми към много от строгите конфуциански норми, никога не съм срещал друг човек с такава ясна представа как трябва да се вършат личните и обществените дела. Дори Демокрит намира за интересен моя несъмнено неточен спомен за неговите думи. Ако човек е решил да изхвърли от съзнанието си създателя на всички неща, то-гава е добре да го замени с много точна представа за това какво се разбира под доброта в човешките отношения.