Сътворението

— Мисля също, че е подходящ за държавен пост. Съгласен ли си с това, Учителю?

По този начин — не кой знае колко деликатно — баронът започна да подкупва Конфуций.

— Дзъ-лу работи добре — отвърна Учителят. — Ето защо би трябвало да заема някакъв пост.

Дзъ-лу прояви благоприличие, като си даде вид, че е смутен.

— Какво ще кажеш за Чжан Цю?

— Той е гъвкав — каза Конфуций без колебание. — И това ти е известно, защото той вече заема пост.

— А Фан Чъ?

— Умее да върши работа, както също ти е известно. Пиршеството вече не доставяше удоволствие на Чжан

Цю и Фан Чъ, а баронът се забавляваше за тяхна сметка. Освен това по някакъв неразбираем за останалите начин баронът намираше общ език с Конфуций.

— Твоите ученици ми служат добре, Учителю.

— Да можеше и на доброто да се служи така добре, Министър-председателю!

Баронът предпочете да остави хапливата забележка без отговор.

— Кажи ми, Учителю, кой е най-добрият начин да направиш един народ почтителен и верен?

— Имаш предвид друг начин, не като му даваш пример, така ли?

Изведнъж разбрах, че Конфуций не само е обладан от надигащ се гняв, но и че няколкото хапки, които бе погълнал, започват да дразнят стомаха му. Баронът слушаше внимателно, сякаш Конфуций още не бе отговорил нищо.

— Уважавай достойнството на хората. — Конфуций се намръщи и се оригна. — Тогава и те ще те уважават.

Повишавай онези държавни служители, които са достой-ни, а недостойните обучавай!

— Колко вярно и колко прекрасно казано! — възкликна баронът с престорено възхищение, сякаш за пръв път чува такова нещо.

— Радвам се, че мислиш така. — Конфуций бе по-раздразнен от всякога. — Без съмнение, никога не трябва да се прави обратното. — А какво имаш предвид под „обратното“?

— Не се опитвай да учиш достойните. Не повишавай недостойните.

За щастие разговорът бе прекъснат, за да чуем една скръбна балада от Цаи. Но когато тя свърши, баронът възобнови своите почтителни и същевременно предизвикателни въпроси.

— Както знаеш, Учителю, от времето, когато ти така отлично служеше като заместник-министър на полицията, престъпността страшно нарасна. Какво би направил, за да спреш тази епидемия от беззаконие?

— Ако хората не бяха алчни, Министър-председателю, нямаше да се намери човек, когото би могъл да накараш да ограби някого. По простата причина, че нямаше да има какво да се краде.

Баронът не обърна внимание на тази… необузданост. Няма друга дума, с която да се опише реакцията на Учителя. Конфуций явно бе дълбоко възмутен от цялата пищност, с която баронът намираше за уместно да парадира, докато в същото време държавата тънеше в нищета.

— И все пак лошо е да се краде, Учителю. А тези от нас, които управляват… как да постъпваме, за да принудим народа да се подчинява на закона?

— Ако сам ти вървиш по честния път, кой би тръгнал по нечестния?