Сътворението

Един заклинател се втурна в стаята, последван от четиримата „луди“. Докато танцуваха наоколо, дрънкаха със звънци, удряха барабаните си и крещяха обиди към всички зли духове от старата година, Конфуций се измъкна от стаята. А аз забързано се отправих през града към двореца Чъ.

Открих Фан Чъ в онази част на двореца, която отговаря на втората стая на канцеларията у нас. Тук държавните дела ежедневно се извършват от светлокожите ри-цари Чжоу и чернокосите кавалери Шан. Така и не разбрах колко от тези чиновници са конфуцианци. Подозирам, че бяха мнозинство.

Фан Чъ вече бе чул за случилото се.

— Това е много печално, разбира се. Йен Хуей беше забележителен човек. Ще ни липсва на всички.

— А синът?

Фан Чъ направи неопределен жест.

— Ако не друго, тази скръб ще ни даде време да отдъхнем.

Чжан Цю се присъедини към нас. Изглеждаше изтощен, но въпреки това ме поздрави точно както се полага на почетен гост. И той бе чул новините.

— Да можех да отида при него. Знам, че страда. Какво каза той?

Повторих думите на Конфуций за небето. Чжан Цю поклати глава.

— Това е непристойно, както сам той ще признае, когато болката премине.

— Преди години — каза Фан Чъ — в никакъв случай не би изрекъл такова нещо, колкото и съкрушен да е от волята на небето.

Чжан Цю, както и Фан Чъ явно повече се разстроиха от думите, изплъзнали се неочаквано от устата на Конфуций, отколкото от смъртта на съвършения Йен Хуей.

— Ще присъствуваш ли на погребението? — попитах Чжан Цю.

— Разбира се. Ще бъде нещо грандиозно. Бащата се е погрижил за това.

Учудих се.

— Но Учителят каза, че церемониите за Йен Хуей трябва да бъдат също толкова скромни, колкото са били за сина му.

— Очаква го разочарование — отвърна Чжан Цю с безизразен глас. — Вече видях скиците. Бащата ми ги показа тази сутрин. Почетни гостенино. — Той ме докосна леко по ръката с показалеца си, което бе жест на доверие. — Както знаеш, не съм желан в къщата на Учителя. Независимо от това наложително е да го видя колкото може по-скоро.

— Той ще бъде в траур най-малко три месеца — каза Фан Чъ. — И никой няма да може да разговаря с него по… други въпроси.

— Ще трябва да намерим начин. — Показалецът му отново докосна ръката ми, леко като пеперуда. — Ти си варварин. Ти си жрец. Ти си му интересен. Но преди всичко никога не си го ядосал или подразнил с нещо. Ако искаш да ни направиш добро, имам предвид на страната, а не само на семейството, на което служа, помъчи се да уредиш среща между него и барон Кан.

— Но нали баронът може да го повика? Като първи рицар той е длъжен да отиде.

— Но като божествен мъдрец не може да бъде повикан.

— Той отрича… — започнах аз.

— В Средното царство — прекъсна ме Чжан Цю — той е божествен мъдрец. Настойчивостта, с която отрича своята божественост, само доказва, че наистина е това, което сме убедени, че е. Барон Кан има нужда от Конфуций.