Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Разказът на Хари Грант завърши всред целувките и ласките на Мери и Робърт. И едва тогава капитанът научи, че дължи спасението си на документа, който той бе поставил в една бутилка и поверил на капризите на вълните и който бе станал почти неразбираем.
Но за какво мислеше Паганел през време на разказа на капитан Грант. Достойният географ за хиляден път прехвърляше в главата си думите на документа! Премисляше трите последователни тълкования. И трите излязоха неверни! Та как беше означен остров Мария-Терезия в тия парчета хартия, проядени от водата?
Паганел не устоя и хвана ръката на Хари Грант.
— Капитане — възкликна той, — кажете ми най-сетне какво съдържаше вашият неразбираем документ.
Тая молба на географа възбуди любопитството на всички, защото най-сетне щяха да узнаят търсената от девет месеца загадка.
— Помните ли точния текст на документа, капитане? — продължи Паганел.
— Разбира се — отговори Хари Грант. — Не е имало ден, в който да не съм си припомнял думите, на които възлагах единствена надежда.
— А кои са те, капитане? — попита Гленарван. — Говорете, защото самолюбието ни е силно засегнато.
— Готов съм да задоволя любопитството ви — отговори Хари Грант, — но вие знаете, че за да увелича шансовете за успех, бях сложил в бутилката три документа, написани на три езика. Кой от тях искате да знаете?
— Нима не са еднакви? — възкликна Паганел.
— Разликата е в едно име.
— Цитирайте ни тогава френския документ — каза Гленарван. — Той е най-малко пострадал от морската вода и нашите тълкования се основаваха главно на него.
— Милорде, ето го дума по дума — отговори Хари Грант. „На 27 юни 1862 година тримачтовият кораб «Британия» от Глазгоу потъна на хиляда и петстотин мили от Патагония, в южното полукълбо. Изхвърлени на брега, двамата моряци и капитан Грант се намират на остров Табор.“
— Какво?! — възкликна Паганел.
— „Там — продължи Хари Грант, — намирайки се непрекъснато в окаяно положение, те хвърлиха този документ при сто петдесет и три градуса дължина и 37°11′ ширина: елате им на помощ, иначе те са загубени.“
При името „Табор“ Паганел скочи изведнъж и после не можа да се сдържи повече:
— Как, остров Табор? Та това е остров Мария-Терезия!
— Разбира се, господин Паганел — отговори Хари Грант, — Мария-Терезия — върху английските и немските карти, но Табор — върху френските.
В този момент един страшен юмрук се стовари върху рамото на Паганел. Трябва да се признае, че този удар му беше нанесен от майора, който за пръв път в живота си нарушаваше строгите правила за благоприличе.
— Географ! — каза Мак Набс с най-дълбоко презрение. Паганел дори не усети удара на майора. Какво беше той в сравнение с „географския удар“, който бе получил!
От това, което каза капитан Грант, стана ясно, че малко по малко Паганел се бе приближил до истината, беше разгадал почти изцяло неразбираемия документ! Една след друга той беше разчел със сигурност думите Патагония, Австралия и Нова Зеландия. Думата „contin“, отначало прочетена „continent“ (континент), постепенно беше получила истинското си значение „continuelle“ (непрекъснато). „Indi“, което последователно бяха тълкували „indiens“ (индианци), „indigenes“ (туземци), най-сетне бе добило истинския смисъл „indigence“ (окаяно положение). Само непълната дума „abor“ бе убягнала от проницателността на географа! Паганел вярваше упорито, че тя е от глагола aborder (достигам до бряг), когато всъщност тя беше част от думата „Tabor“, френското име на остров Мария-Терезия, острова, където бяха намерили убежище корабокрушенците от „Британия“! Впрочем тази грешка можеше мъчно да бъде избягната, защото в картите на „Дънкан“ островът бе отбелязан с името Мария-Терезия.
— Това няма никакво значение! — викаше Паганел, като си скубеше косите. — Аз не трябваше да забравям това двойно наименование! Това е непростима грешка, недостойна за секретаря на Географското дружество! Аз съм опозорен!
— Но, господин Паганел, успокойте се — каза леди Елена.
— Не, госпожо, не! Аз съм истинско магаре!
— И дори не сте учено магаре! — рече му майорът утешително.
Когато свършиха обеда, Хари Грант подреди всичко в къщата. Той желаеше престъпникът да наследи цялото богатство на честния човек и не взе нищо със себе си.
Върнаха се на кораба. Гленарван искаше да отплават още същия ден и затова нареди да свалят боцмана на брега. Еъртън бе доведен на кърмовия дек, където се намери пред Хари Грант.
— Ето ме, Еъртън — каза Грант.
— Виждам, капитане — отговори Еъртън без да изрази учудване, че се среща с Хари Грант. — Радвам се, че ви виждам здрав и читав.