Господарка на Империята

— Слушам, милейди.

— Прати носачите на достатъчно разстояние и им нареди да починат — нареди Мара отривисто. — После развърни почетната ми гвардия в отбранителен кръг около паланкина. След това искам пратеникът на Аракаси, чо-джа, който го е донесъл, Сарик, Инкомо и ти да се явите при мен. Трябва да проведем съвет веднага и да вземем незабавни решения.

След малко съветът започна.

Мара огледа служителите си, от Кейоке, когото бе познавала от детството си, до Сарик, издигнат още млад на поста Първи съветник, и Инкомо, пощаден от съдбата на вражески пленник да умре или да живее в робство. Всички те й бяха дали чудеса във времето си на служба. Сега се оказваше принудена да поиска повече, да настои всъщност някои от тях да жертват живота си. Нямаше време за упреци, нямаше никакво време дори да помисли за чувства. Най-важното сега беше целесъобразността, така че тя отдаде това, което очакваше да са последните й заповеди към тях в този живот, със стегнат и безстрастен глас. Всяко издаване на чувства сега можеше да доведе до емоционален срив.

Първо се обърна към Чо-джа, който за несъвършеното й, невежо око беше стар работник.

— Първо, и най-важното, вашата царица има благодарностите ми за заемането на вашите услуги.

Работникът чо-джа наведе глава.

— Моите услуги бяха закупени, лейди Мара.

— Вашата царица има моята благодарност в добавка към паричното заплащане. Уведоми я, ако имаш начин. — Мара замълча и чу тънкото пронизително жужене, означаващо сигнал между чо-джа. Когато звукът секна, попита: — Редно ли е да ти задам въпроси? И мога ли да те помоля за още едно усилие, без да изложа на риск нуждата ти от телесен отдих?

Чо-джа отново сведе глава.

— Нощният въздух е топъл, лейди Мара. Не се нуждая от отдих, освен ако не стане студено. Кажи какво ти трябва.

Мара въздъхна с едва доловимо облекчение. Една пречка по-малко.

— Искам моят Боен водач, Люджан, да бъде пренесен бързо на юг, за да се върне при армията ми близо до град Сулан-Ку. Трябва да пътува изключително бързо. Оцеляването на моя род зависи от това.

— Службата ми е твоя — отвърна напевно чо-джа. — Ще отнеса офицера ти с най-голяма охота.

— Ако оцелея, царицата на вашия кошер е в правото си да поиска отплата за дълг от мен — заяви Мара с искрена благодарност. — Също така бих искала да те помоля да дадеш на моя съветник Сарик ясни указания за местоположението на вход към кошер на чо-джа най-близо до сегашната ни позиция. — И щом работникът чо-джа сведе глава в съгласие, добави: — Сарик, отиди с него. Научи къде е кошерът. Избери десет войници от свитата ми, които могат да се движат бързо. И също така ми намери броня, с която да мога да мина за воин в тъмното.